Агата Кристи - Среща в Багдад

Именно поради това сега усетът му за опасност бе изострен. Чувстваше инстинктивно, че тук в Басра при цялата привидна сигурност, щеше да бъде изложен на опасности по-големи от тези през досегашното му пътешествие. Не му се искаше даже и да мисли за това, че може да се провали в последния момент.

Ритмично натискайки веслата, старият арабин тихо проговори, без да извръща глава.

— Наближава мигът, сине мой, и нека аллах те пази.

— Не се задържай дълго в града, приятелю. Върни се в блатата. Не бих искал зло да те настигне.

— Каквото аллах реши, това ще стане. Всичко е в негови ръце.

— Иншаллах — отвърна по-младият.

За миг силно му се прищя да бъде човек с източна, а не със западна кръв. Да не претегля шансовете за успех и неуспех, да не се тревожи с размисли за това, дали е планирал и изпипал достатъчно грижливо и старателно нещата. Да прехвърли отговорността си върху Всемогъщия и Всезнаещия. Иншаллах, ще успея.

Дори когато повтори тези думи наум, усети, че спокойствието и фатализмът на страната го обземат и се зарадва на това. Не след дълго трябваше да напусне безопасността на лодката, да тръгне по улиците на града и да се сблъска с предизвикателството на зорки погледи. За да успее, трябваше не само да изглежда като арабин, но и да се чувства арабин.

Лодката плавно зави по канал, пресичащ реката под прав ъгъл. Тук бяха закотвени всякакви речни съдове, а нови лодки продължаваха да прииждат. Бе красиво, почти като във Венеция. Лодките с високи носове бяха боядисани в бледи цветове. Стотици от тях се редяха плътно навързани една до друга.

— Време е. Идването ти подготвено ли е? — попита тихо старецът.

— Да. Ще действам по план. Време е да се разделяме.

— Нека Бог разчисти пътя ти и удължи годините на твоя живот.

Кармайкъл повдигна полите на раираната си дреха и се заизкачва към кея по хлъзгавите каменни стъпала.

Озова се в обичайната за това място тълпа. Малки момчета продаваха портокали, седнали до сергиите със стоката си. На други сергии бяха наредени лепкави сладкиши и лакомства, връзки за обувки, евтини пластмасови дрънкулки. Бавно движещи се минувачи плюеха шумно и потракваха със зърната на броениците си. На отсрещната страна на улицата, там където се намираха магазините и банките, се разхождаха с делови вид млади ефендита в европейски дрехи с леко лилав оттенък. Имаше и европейци: англичани и други чужденци. Никой не показа интерес или любопитство към един от петдесетината араби, който току-що бе слязъл от някаква лодка и се бе качил на кея.

Кармайкъл тръгна с бавна стъпка, като детската радост, която се предполагаше, че трябва да изпитва от гледката, бе дозирана точно колкото бе необходимо. От време на време храчеше и плюеше, не прекалено шумно, а колкото да е в тон с останалите. Два пъти се изсекна с пръсти.

Стигна до моста в горната част на канала, прекоси го и влезе в сука.

Тук всичко бе наситено с шум и движение. Енергични араби от племената изтикваха минувачи, оказали се на пътя им. Натоварени със стока магарета си проправяха път, а водачите им шумно подвикваха „Балък, балък“. Деца се боричкаха, пищяха и преследваха с надежда европейците. „Бакшиш, мадам. Бакшиш, мискин, мискин“.

Тук стоките, произвеждани от Запада и Изтока, се продаваха редом една до друга. Алуминиеви тигани, тенджери и чайници, кована мед, сребърни украшения от Амара, евтини часовници, емайлирани кани, бродерии и килими с ярки цветове от Персия. Обковани с бронз сандъци от Кувейт, сака и панталони на старо и плетени детски пуловери. Покривки за легла местно производство, местни лампи от цветно стъкло, купчини глинени гърнета и саксии. Цялата евтина стока на цивилизования свят бе събрана в едно с местните произведения.

Всичко изглеждаше нормално и обичайно. След дългия си престой в пустинята Кармайкъл бе отвикнал от блъсканицата и шума, но като че ли всичко беше наред. Не усети нищо смущаващо, никакъв интерес към особата си. И при все това, с инстинкта на дълго преследван човек започна да чувства засилващо се притеснение, смътно предчувствие за надвисваща заплаха. На пръв поглед не се забелязваше нищо нередно. Никой не го бе погледнал. Никой, той бе почти сигурен в това, не го следеше или държеше под наблюдение. И все пак не можеше да се освободи от чувството за неопределена, но сигурна опасност.

Зави надясно през един тесен проход, после още веднъж надясно и накрая наляво. Минавайки покрай сергиите, стигна до портата на хан и влезе в двора. Вътре имаше магазини. Кармайкъл влезе в един, накачен с фервахи, овчите кожуси от северните райони на страната. Застана до тях и започна внимателно да ги опипва. Собственикът на магазина през това време черпеше с кафе един клиент, висок брадат мъж с изящна осанка, обвързал тюрбана си със зелен плат — признак, че е хаджия, посетил Мека.