Агата Кристи - Среща в Багдад

Сърцето на Виктория се сви. Тъкмо в последния момент ли щеше да се размине с шанса? Качиха се с асансьора до третия етаж. Докато вървяха по застлания с дебел мокет коридор, от една врата в другия му край излезе някаква млада жена и тръгна към тях. На Виктория за миг й се стори, че вижда самата себе си. Реши, че това може би се дължи на костюма на жената — шит по поръчка, точно такъв, за какъвто Виктория мечтаеше.

„А и тъкмо моята мярка е. Как бих искала да я съблека“ — помисли си тя, поддала се за момент на примитивно женско дивачество.

Разминаха се с младата жена. Малката кадифена шапчица, кацнала върху светлата й коса, частично закриваше лицето й. Въпреки това мистър Хамилтън Клип се извърна след нея с удивено изражение на лицето.

— Я виж — каза си на глас. — Кой би могъл да си помисли? Ана Шийл.

След това поясни думите си.

— Извинете ме, мис Джоунс. Бях изненадан да видя  тук една млада дама, която срещнах в Ню Йорк само преди седмица. Секретарка е в една от големите ни международни банки.

Спря до една врата. Ключът бе на бравата. Той почука, отвори вратата и даде път на Виктория.

Мисис Хамилтън Клип, която бе седнала на стол с висока облегалка до прозореца, рязко стана при появата им. Беше дребна жена с остър поглед и приличаше на птичка. Дясната й ръка бе в гипс.

Съпругът й представи Виктория.

— Голяма неприятност — възкликна мисис Клип. — Пристигнахме, радвахме се на Лондон, всичките ни планове бяха наред и билет си бях взела. Отивам на гости на омъжената си дъщеря, която е в Ирак, мис Джоунс. Две години не съм я виждала. И стана тя, каквато стана. Не къде да е, а точно в катедралата Уестминстър се подхлъзнах по едни стъпала и стана белята. Веднага ме закараха в болница и наместиха костта. И да призная, не е чак толкова неудобно, но съм безпомощна и не бих могла да пътувам сама. А Джордж има да урежда делови въпроси тук поне още три седмици. Предложи ми да наема медицинска сестра, но в края на краищата там тя няма да ми трябва, там и Сейди ще се справи, пък и ще трябва да й плащам обратния път. Затова реших по-добре да се обадя в някоя агенция и да проверя дали не може да се намери някой да ме придружи до там само срещу заплащането на билета.

— Аз не съм точно медицинска сестра — каза Виктория с тон, от който да проличи, че е именно такава. — Имам обаче опит като милосърдна сестра. — Виктория извади първото препоръчително писмо. — Повече от година бях компаньонка на лейди Синтия Бредбърн. Ако желаете да се занимавам с кореспонденцията ви и да върша секретарска работа, също ще се справя. Няколко месеца помагах на вуйчо си като секретарка. Вуйчо ми — скромно добави Виктория, — е епископът на Лангоу.

— Значи вуйчо ви е епископ? Боже мой, колко интересно.

Семейство Хамилтън Клип определено се впечатли от думите й. Така и трябваше, реши Виктория, що труд бе положила.

Мисис Хамилтън Клип подаде двете препоръчителни писма на съпруга си.

— Наистина изглежда чудесно — каза с уважение. — Сякаш самото провидение се отзовава на молитва.

Точно така си беше, помисли си Виктория.

— Ще почвате някаква работа ли там? Или отивате при родственик? — попита мисис Хамилтън Клип.

В трескавото изработване на препоръчителните писма Виктория напълно бе забравила, че вероятно ще й се наложи да даде някакви обяснения за пътуването си до Багдад. Въпросът я завари неподготвена и се наложи бързо да импровизира. Сети се за вчерашното съобщение във вестника.

— Отивам при вуйчо си. Доктор Поунсфут Джоунс — поясни тя.

— Доктор Джоунс? Археологът?

— Да. — За миг Виктория се поколеба дали не беше се поувлякла с бройката на известните си чичовци. — Тази работа страшно ме интересува, но тъй като нямам професионална подготовка, разбира се, не можеше и дума да става експедицията да поеме пътните ми разходи. И тя не е толкова добре откъм финансирането. Ако обаче успея сама да се погрижа за пътуването си, бих могла да се присъединя към нея и да бъда полезна.

— Тази работа навярно е много интересна — каза мистър Хамилтън Клип. — А и Месопотамия е благословено място за археолозите.

— Боя се — каза Виктория, обръщайки се към мисис Клип — че вуйчо ми, епископът, сега е в Шотландия. Мога обаче да ви дам телефонния номер на неговата секретарка. Тя в момента е в Лондон. Номерът е Пимлико 87693 — от разширението за Рулъм Палас. Тя ще бъде там… — Виктория погледна часовника върху камината, — след 11,30 ч. в случай че пожелаете да й се обадите и да поискате сведения за мен.