Агата Кристи - Среща в Багдад

Човекът, нарекъл се Сандърс от реката, спря и добави словесен постскриптум.

— Ако питаш мен, в цялата работа няма нищо. Пръска пари — само това й е заниманието. Дванадесет лири и осемнадесет шилинга за цветя — представяш ли си!

Показателно за жизнерадостния темперамент на Виктория беше, че мисълта да не постигне целта си въобще не й мина през главата. Стиховете за кораби, изчезващи в мрака, не бяха за нея. Наистина бе жалко, че тъкмо когато хареса един привлекателен млад човек, той трябваше да отпътува за място, отдалечено на три хиляди мили от Лондон. Със същия успех можеше да замине за Абърдийн или Брюксел, дори за Бирмингам.

„Такъв ми е късметът — реши Виктория, — дето той трябва да замине за Багдад.“

Независимо от трудностите тя бе решена да стигне до Багдад по един или друг начин. Разхождайки се замислено по Тотнъм Корт Роуд, Виктория умуваше върху пътищата и начините. Багдад. Какво имаше в Багдад? Според Едуард — култура. Беше ли възможно да постигне нещо по тази линия? По линия на ЮНЕСКО например? ЮНЕСКО през цялото време изпращаше хора къде ли не, понякога в прелестни места. За тези места обаче, размишляваше Виктория, заминаваха млади жени с университетски дипломи, успели по-рано да се устроят в бранша.

Виктория прецени, че всичко трябва да върви по реда си, и отиде в една пътническа агенция. На пръв поглед не бе трудно да се стигне до Багдад. Можеше да се пътува със самолет, с кораб до Басра, с влак до Марсилия, оттам с кораб до Бейрут и оставаше да се прекоси пустинята с кола. Можеше да пътува и през Египет. Можеше да пътува и само с влак, ако поиска, но трябваше да се получат много визи, което бе трудно и несигурно, пък и обикновено валидността им изтичаше точно тогава, когато ти трябват. Багдад беше в стерлинговата зона, така че с парите нямаше да има затруднения, поне в техническия смисъл на думата. Сиреч, можеше да замине за Багдад, стига да разполага с 60 — 100 лири.

Тъй като Виктория в момента разполагаше с три лири и десет шилинга без девет пенса, с още дванадесет шилинга и с пет лири спестявания в пощенска банка, за лесния директен начин не можеше и дума да става.

Провери дали не може да си намери работа като стюардеса, но се оказа, че това занимание е лелеяна мечта за много хора и за него се чака на опашка.

След това Виктория посети агенцията „Сейнт Гилдрик“, където деловата мис Спенсър, седнала зад бюрото си, я поздрави като стара позната, която често я навестява.

— Боже мой, мис Джоунс, не ми казвайте, че отново търсите работа. Надявах се, че поне на последната…

— Нямаше как — отвърна твърдо момичето. — Наистина не ми е приятно да разправям какви неща трябваше да изтърпя.

На бледите бузи на мис Спенсър се появи руменина:

— Не ми казвайте. Не ми се видя такъв човек. Но наистина е малко груб. Надявам се…

— Всичко е наред — каза Виктория и смело се усмихна. — Зная как да се грижа за себе си.

— Вярвам ви, но все пак е неприятно.

— Да — потвърди Виктория, — неприятно е. Все пак… — смелата усмивка отново се появи на лицето й.

Мис Спенсър започна да се рови из книгите си.

— Службата „Сейнт Ленард“ в помощ на самотните майки търси машинописка — започна мис Спенсър. — Разбира се, не плащат много…

— Има ли възможност — прекъсна я рязко Виктория, — да ми намерите работа в Багдад?

— В Багдад ли? — зяпна мис Спенсър с искрено изумление.

Виктория съобрази, че със същия успех можеше да попита за работа на Камчатка или Южния полюс.

— Много бих искала да отида в Багдад — каза Виктория.

— Едва ли бих могла… Място за секретарка ли имате предвид?

— Каквото и да е място — отвърна Виктория. — За готвачка или гувернантка. Или за придружителка на луд. Няма значение.

Мис Спенсър поклати глава.

— Боя се, че не мога да ви дам големи надежди. Вчера дойде една дама с две малки момиченца, която заминава за Австралия. Готова е да поеме пътните.

Виктория се отказа от Австралия. Стана да си върви.

— Ако чуете за такова нещо, моля да ме имате предвид. Достатъчно е да ми се поемат пътните разходи. — Видя любопитство в очите на мис Спенсър и поясни: — Там имам… роднини. Чула съм, че там има много и добре платени работни места. Разбира се, първо трябва да намеря начин да замина.

— Да — повтори на себе си Виктория на излизане от „Сейнт Гилдрик“. — Първо трябва да намеря начин да замина.

Раздразнението й се засилваше от това, че както често се случва с човек, съсредоточил вниманието си върху конкретно име или предмет, всичко сега сякаш нарочно връщаше мисълта й все към Багдад.