Агата Кристи - Среща в Багдад

— Да. Много известни хора. Не са имали никакви политически подбуди. Били са просто приятели на Кармайкъл. Той имаше много приятели.

— Трябва да е бил много добър човек. Съжалявам, че е мъртъв.

— Всички ще умрем някой ден — каза мистър Дейкин. — Ако след този живот има друг, в което напълно вярвам, той ще бъде удовлетворен от това, че неговата вяра и смелост направиха повече за спасяването на този нещастен стар свят от нови кръвопролития и страдания, отколкото човек може да си представи.

— Странно е, нали? — каза замислено Виктория. — Имам предвид това, че Ричард знаеше едната половинка от тайната, а аз — другата половинка. Човек би казал, че…

— … че така е било писано да стане — довърши мисълта й мистър Дейкин и й смигна. — А какво мислиш да правиш сега, ако смея да попитам?

— Ще трябва си намеря работа — отвърна тя. — Ще трябва да започна да търся.

— Не се увличай в търсенето — каза мистър Дейкин. — Струва ми се, че работата сама идва при теб.

Леко се отмести, за да стори място на Ричард Бейкър.

— Виж, Виктория — започна Ричард, — Вениша Савил в крайна сметка няма да може да дойде. Била болна от заушка. Ти бе много полезна на разкопките. Искаш ли пак да дойдеш? Макар че откровено казано, не можем да ти предложим повече от храна и квартира. Вероятно и поемане на пътните разходи до Англия, но за това ще поговорим по-късно. Другата седмица ще пристигне мисис Поунсфут Джоунс. Е, какво ще кажеш?

— Наистина ли искаш да дойда? — извика Виктория.

По неизвестни причини Ричард Бейкър поруменя.

Изкашля се и почисти стъклата на пенснето си.

— Мисля — каза той, — че според нас ти би била… много полезна.

— Тази идея направо ме очарова.

— В такъв случай — предложи Ричард — най-добре ще е да прибереш багажа си и да тръгнем за разкопките още сега. Нали не искаш да се мотаеш из Багдад?

— Ни най-малко — отговори Виктория.

— Ето те и теб, скъпа ми Вероника — посрещна я доктор Поунсфут Джоунс — Ричард много се бе разтревожил за теб. Е, надявам се и двамата да бъдете много щастливи.

— Какво искаше да каже? — попита смутено Виктория, докато доктор Поунсфут Джоунс с ленива стъпка се отдалечаваше.

— Нищо — отвърна Ричард. — Нали вече го познаваш? Както винаги, малко изпреварва събитията.

Зеленина на Скийл — отровно медно съединение, открито от шведския химик К. Скийл, използвано в миналото при производство на тапети. — Б.пр.

Район в централната част на Лондон, където между двете войни са живели известни писатели и други представители на интелигенцията. — Б.пр.

Герой от романа „Дейвид Копърфийлд“ от Ч. Дикенс. — Б.пр.

Разказ от А. Конан Дойл. — Б.пр.

Прибавяй, смей се, радвай се, доближавай се, бъди щедър, ощастливявай, давай. — Б.пр.