Агата Кристи - Среща в Багдад

Виктория се спусна към прозореца и изкрещя. Усмихвайки се, мъжът тръгна към нея…

След това се случиха последователно няколко неща. Чу се звук от счупени стъкла. Тежка ръка я събори на земята и видя звезди и мрак. След това от мрака изплува глас. Успокояващ английски глас.

— Добре ли сте, госпожице? — попита гласът.

Виктория промърмори нещо.

— Какво каза? — попита втори глас.

Първият мъж се почеса по главата.

— Каза, че е по-добре да слугуваш в Рая, отколкото да царуваш в Ада — отговори с известно съмнение.

— Това е цитат — обясни първият глас, — но не го е запомнила добре.

— Не е вярно, добре съм го запомнила — каза Виктория и изгуби съзнание.

Телефонът иззвъня и Дейкин вдигна слушалката.

— Операция „Виктория“ приключи успешно — съобщи един глас.

— Много добре — отвърна той.

— Прибрахме Катрин Серакис и лекаря. Другият мъж скочи от терасата. Раните му са смъртоносни.

— На момичето нищо ли му няма?

— Припадна, обаче е добре.

— Още ли няма вести за истинската А. Ш.?

— Никакви вести.

Дейкин затвори телефона.

Поне Виктория беше добре. Колкото до Ана, помисли си, навярно бе мъртва… Тя бе настояла да действа самостоятелно и бе заявила, че каквото и да стане, на 19-и непременно ще бъде в Багдад. Днес бе 19-и, а Ана Шийл я нямаше. Може би основателно не се беше доверила на официалната организация, помисли си Дейкин. Не ще и дума, че имаше изтичане на информация, предателства… Собственият й ум обаче също не бе успял да я спаси…

А без Ана Шийл доказателствата щяха да са непълни.

Влезе прислужник с лист, на който бяха написани имената на мистър Ричард Бейкър и мисис Поунсфут Джоунс.

— Сега не мога да приема никого — каза Дейкин, — кажи им, че много съжалявам, но съм зает.

Прислужникът излезе, но след малко се завърна. Предаде на Дейкин плик.

„Искам да ви видя във връзка с Хенри Кармайкъл. Р. Б.“, пишеше на бележката в плика.

— Нека влезе — нареди Дейкин.

След малко Ричард Бейкър и мисис Поунсфут Джоунс влязоха.

— Не искам да ви отнемам време — започна Ричард Бейкър, — но с Хенри Кармайкъл бяхме съученици. Разделихме се с него преди много години, но преди няколко седмици го срещнах в чакалнята на консулството ни в Басра. Бе преоблечен като арабин и без да дава вид, че ме познава, ми предаде послание. Това интересува ли ви?

— Много ме интересува — каза Дейкин.

— Останах с чувството, че Кармайкъл смята, че се намира в опасност. Това много скоро се потвърди. Бе нападнат от човек с револвер. Успях да го избия от ръката му. Кармайкъл избяга, но преди това успя да пъхне в джоба ми нещо, което открих по-късно. Нямаше вид да е важно, изглеждаше като препоръка за някой си Ахмед Мохамед. Но постъпих така, като предположих, че за Кармайкъл то наистина бе важно.

Тъй като той не ми даде никакви инструкции, задържах го, очаквайки, че един ден ще дойде да си го поиска. Завчера обаче научих от Виктория Джоунс, че Кармайкъл е мъртъв. От други неща, които тя ми каза, стигнах до извода, че ще е най-добре да предам това нещо именно на вас.

Изправи се и постави на бюрото на Дейкин къс мръсна, изписана хартия.

— Това говори ли ви нещо?

Дейкин дълбоко въздъхна.

— Да. Това ми говори много повече, отколкото можете да си представите.

После се изправи.

— Много съм ви задължен, Бейкър — каза той. — Извинете ме, че прекратявам този разговор, но трябва да започна да върша някои неща, без да губя и минута. — После се ръкува с мисис Поунсфут Джоунс: — Предполагам, че идвате при съпруга си на разкопките. Надявам се сезонът да бъде успешен.

— Добре стана, че Поунсфут Джоунс не дойде с мен тази сутрин в Багдад — отбеляза Ричард. — Добрият стар Джон Поунсфут Джоунс много-много не забелязва какво става около него, но все щеше да разбере, че е пристигнала не жена му, а балдъзата му.

Дейкин погледна мисис Поунсфут Джоунс с лека изненада. Тя проговори с приятен тих глас.

— Сестра ми Елзи все още е в Англия. Боядисах си косата черна и пътувах с нейния паспорт. Моминското име на сестра ми е Елзи Шийл. Моето име, мистър Дейкин, е Ана Шийл.

Багдад бе изцяло променен. Улиците бяха пълни с полиция. Полиция, докарана от чужбина, международна полиция. Американски и руски полицаи стояха един до друг с безстрастни лица.

През цялото време се носеха слухове, че нито един от Големите няма да дойде. На два пъти бяха ескортирани и кацнаха руски самолети, чиито единствени пътници се оказаха млади пилоти.