Агата Кристи - Среща в Багдад

Или може би трябваше да изчака да пристигне в Дамаск? Да протестира там? По всяка вероятност щеше да я сполети същата съдба, а и твърденията й щяха да бъдат оспорени от Тереза и от шофьора. Дори можеше да извадят документи, че е душевноболна.

Най-доброто решение очевидно бе привидно съгласие с плана. Да пристигне в Багдад като Ана Шийл и да играе ролята й. В края на краищата, ако действаше по този начин, щеше да дойде момент, в който Едуард ще загуби власт над нейните думи и действия. Ако можеше да затвърди у него убеждението, че ще върши всичко, което й нарежда, щеше да настъпи момент, в който тя ще застане с фалшивите документи пред конференцията — и Едуард няма да е там.

И тогава никой не би могъл да й попречи да каже: „Аз не съм Ана Шийл и тези документи са фалшифицирани и неверни.“

Чудеше се дали Едуард не изпитва опасение, че ще постъпи именно така. Реши обаче, че суетата е заслепяващо качество. Ахилесова пета. Освен това не трябваше да се забравя фактът, че той и хората му се нуждаеха от една Ана Шийл, ако искаха планът им да успее. А да се открие момиче, което в достатъчна степен да прилича на Ана Шийл, да не говорим за белега върху устната, бе крайно трудна задача. Спомни си, че в „Лъвска грива“ 4 4 Разказ от А. Конан Дойл. — Б.пр. Дюбъск имаше белег над едната вежда, други белези — по рождение или от злополуки, между които и изкривено кутре на едната ръка. Да, свръхчовеците се нуждаеха от машинописката Виктория Джоунс и в този смисъл те бяха в нейните ръце, а не тя в техните.

Колата бързо премина по моста. Виктория хвърли поглед, изпълнен с носталгия, към река Тигър. След малко се излязоха на широко, прашно шосе. Момичето започна да прехвърля зърната на броеницата. Тракането им бе успокояващо.

„В края на краищата — помисли си с облекчение, — аз съм християнка. И щом си християнин, навярно сто пъти повече е за предпочитане да бъдеш християнски мъченик, отколкото вавилонски цар. А струва ми се, че съществува голяма възможност аз да стана мъченик. Така или иначе, поне няма да ме изяждат лъвове. Би трябвало да не обичам лъвовете.“

Огромният „Скаймастър“ започна да маневрира и извърши съвършено кацане. Плавно се придвижи по пистата и спря на определеното място. Пътниците бяха поканени да слязат. Онези, които продължаваха за Басра, бяха отделени от другите, които трябваше да се прехвърлят на самолета за Багдад.

За Багдад пътуваха четирима души: иракски бизнесмен с вид на преуспял човек, млад английски доктор и две жени. Всички трябваше да минат през контролно-пропрускателния пункт.

Първа бе мургава жена с уморено лице и недобре сресана коса, забрадена с кърпа.

— Мисис Поунсфут Джоунс? Англичанка. Да. Отивате при съпруга си. Адресът ви в Багдад, моля. С какви пари разполагате?

И така нататък. После мястото й бе заето от другата жена.

— Грете Харден. Да. Датчанка. Идвате от Лондон. Каква е целта на идването ви? Масажистка в болница, адресът ви в Багдад, моля. С какви пари разполагате?

Грете Харден бе слаба светлокоса млада жена с тъмни очила. Небрежно поставен грим прикриваше нещо, подобно на белег върху горната й устна. Дрехите й бяха спретнати, но леко поовехтели. Френският й не бе добър. Наложи се да й повторят някои от въпросите.

На четиримата пътници бе съобщено, че самолетът за Багдад ще излети същия следобед. Междувременно щяха да ги отведат в хотел „Абасид“ за обед и отдих.

Грете Харден бе седнала на леглото си, когато някой почука на вратата. Отвори и видя висока, мургава, млада жена с униформа на БОАК.

— Моля да ме извините, мис Харден. Бихте ли ме придружили до офиса на БОАК? Искаме да изясним нещо във връзка с билета ви. Оттук, ако обичате.

Грете Харден последва жената по коридора. На една врата бе закачена голяма табела със златни букви — „Представителство на БОАК“.

Стюардесата отвори вратата и даде път на пътничката. След като тя влезе, стюардесата бързо затвори вратата отвън и откачи табелата.

Когато Грете Харден влезе в стаята, двама мъже, които бяха застанали зад вратата, бързо нахлузиха качулка на главата й и натикаха в устата й парцал. Един от тях нави ръкава й, извади спринцовка и й направи инжекция.

След няколко минути тялото й се отпусна безчувствено.

— Ще остане в това състояние около шест часа — каза весело младият доктор. — Хайде сега, вие двете, заемете се с нея.

Кимна на другите двама души, които се намираха в стаята. Бяха две калугерки, дотогава седели неподвижно до прозореца. Мъжете излязоха от стаята. По-възрастната монахиня отиде при Грете Харден и започна да я съблича. По-младата, леко треперейки, започна да сваля монашеските си одежди. След малко Грете Харден лежеше мирно на леглото в тези одежди. Младата жена пък бе облякла дрехите на Грете Харден.