Агата Кристи - Среща в Багдад

— На една жена, която ни създава доста неприятности. Ана Шийл.

— Ана Шийл — Виктория го погледна изумено. Бе очаквала всичко друго, но не и това — искаш да кажеш, че си приличаме?

— И то много, ако ви погледне човек отстрани. В профил сте почти еднакви. Има и още едно изключително съвпадение — ти имаш малък белег отляво на горната си устна…

— Зная. Като дете паднах върху едно тенекиено конче. Ухото му бе остро и ме поряза дълбоко. Белегът обаче много не личи, особено ако му сложа пудра.

— Ана Шийл има белег на същото място и това се оказа много важно. Приличате си и по височина и телосложение, само дето тя е четири или пет години по-възрастна. Единствената разлика е в косите ви — ти си брюнетка, а тя е блондинка. И прическата ти е съвсем различна. Очите ти са по-тъмни от нейните, но тази разлика лесно би могла да се скрие с тъмни очила.

— И ти затова ли поиска да дойда в Багдад? Защото приличам на нея?

— Да. Бях решил, че приликата… може да се окаже полезна.

— Значи ти организира цялата работа… Семейство Клип, кои са те?

— Те са незначителни хора, които правят това, което им се нареди.

Нещо в гласа на Едуард я накара да усети лека тръпка по гърба. Сякаш беше казал с нечовешко пренебрежение „дали са обет за подчинение“.

Помисли си, че този безумен проект има оттенък на религиозен фанатизъм. Едуард сам се смяташе за Бог. Това беше страшното.

— Беше ми казал, че Ана Шийл е началник. Че тя е водеща фигура в твоето представление.

— Трябваше да ти дам някакво обяснение, за да те отклоня от следата. И без това беше научила твърде много.

„Ако не приличах на Ана Шийл, това вероятно щеше да означава моя край“ — помисли си Виктория.

— Коя е тя всъщност? — попита на глас.

— Частен секретар е на Ото Цоргантал, американски банкер с международна известност. Това обаче не е всичко. Има забележителен мозък, когато става дума за финанси. Имаме основания да смятаме, че е разкрила много от нашите финансови операции. Трима души представляваха опасност за нас. Рупърт Крофтън Ли и Кармайкъл вече са премахнати. Остава Ана Шийл. Очаква се след три дни да пристигне в Багдад. Междувременно следите й се изгубиха.

— Изгубиха? Къде?

— В Лондон. Просто изчезна от повърхността на земята.

— И никой не знае къде се намира?

— Дейкин може би знае.

Дейкин обаче не знаеше и това беше известно на Виктория. Не и на Едуард. Къде все пак се намираше Ана Шийл?

— Наистина ли нямаш представа? — настоя Виктория.

— Имаме някаква представа — отвърна бавно Едуард.

— Каква?

— За Ана Шийл е жизненоважно да пристигне навреме в Багдад за конференцията. Тя, както знаеш, ще започне след пет дни.

— Толкова скоро? Нямах представа.

— Държим под наблюдение всички места, през които може да се влезе в тази страна. Тя, не ще и дума, няма да дойде тук под собственото си име. Няма да пристигне с официален правителствен самолет. Имаме начини да проверим всичко това. Затова и направихме проверка на пътниците на всички редовни самолетни полети. За полет на БОАК е ангажиран билет на името на Грете Харден. Направихме проверка и установихме, че такова лице няма. Името е измислено. Адресът е фалшив. Решихме, че Грете Харден е Ана Шийл. Самолетът й ще кацне вдругиден в Дамаск — добави той.

— И после?

Едуард изведнъж впери поглед в нея:

— Това ще зависи от теб, Виктория.

— От мен?

— Ти ще заемеш нейното място.

— Като Рупърт Крофтън Ли? — попита бавно Виктория.

Каза го почти шепнешком. При тази подмяна Рупърт Крофтън Ли бе загинал. Когато Виктория заемеше мястото на Ана Шийл или Грете Харден, тя също щеше да умре.

А Едуард чакаше. Ако само за миг се усъмнеше в лоялността й, тя, Виктория, щеше да загине. Щеше да загине, без да успее да предупреди, когото и да е.

Не, трябваше да се съгласи и да намери начин да докладва на мистър Дейкин.

Въздъхна дълбоко.

— Но, Едуард, как да го направя? Ще ме разкрият веднага. Не мога да говоря като американка.

— Ана Шийл практически няма никакъв акцент. За всеки случай ще се престориш на болна от ларингит. Един от най-добрите доктори в тази част на света ще потвърди това.

„Навсякъде имат хора“ — помисли си Виктория.

— Какво ще трябва да направя? — попита тя.

— Да летиш от Дамаск до Багдад като Грете Харден. Веднага след пристигането си ще се престориш болна. Нашият уважаван доктор ще те обяви за излекувана, тъкмо в момента, когато ще трябва да отидеш конференцията. Там ти ще запознаеш участниците с документите, които носиш със себе си.