Агата Кристи - Среща в Багдад

— Докато ти беше на разкопките, не дойдоха ли двама мъже на име Андре и Жюве?

— О, да — потвърди Виктория. — Единият от тях имаше разстройство. Отиде в сградата да полегне.

— И двамата бяха наши хора — каза Едуард.

— За какво дойдоха? Мен ли търсеха?

— Не… Тогава нямах представа къде си. Ричард Бейкър обаче бе в Басра по едно и също време с Кармайкъл. Допускахме, че Кармайкъл може да е предал нещо на Бейкър.

— Той каза, че някой е тършувал из вещите му. Откриха ли нещо?

— Не. А сега се опитай да си спомниш добре, Виктория. Този Лефарж преди двамата ли дойде или след тях?

Виктория убедително си даде вид, че размишлява, докато решаваше какви деяния да припише на митичния Дефарж.

— Всъщност да, дойде един ден преди тях.

— И какво правеше?

— Отиде на разкопките заедно с доктор Поунсфут Джоунс. Сетне Ричард Бейкър го заведе в къщата, за да му покаже някои от откритите предмети.

— Влязъл е в къщата с Ричард Бейкър. Разговаряха ли?

— Сигурно са разговаряли — отвърна Виктория. — Едва ли са разглеждали вещите в пълно мълчание.

— Лефарж — промърмори Едуард. — Кой е този Лефарж? Защо не знаем нищо за него?

Прииска й се да каже, че е брат на мисис Харис, но се въздържа. Наслаждаваше се на измисления от нея мосю Лефарж. Вече го виждаше ясно пред очите си — слаб и донякъде изпит, млад човек с тъмна коса и тънки мустаци. Когато след малко Едуард поиска да му го опише, тя даде внимателен и подробен портрет.

Вече бяха в предградията на Багдад. Завиха в една странична улица с модерни къщи, изградени в псевдоевропейски стил, с тераси и градини. Пред една от тях бе паркиран микробус. Едуард спря зад него. Заедно с Виктория излязоха от колата и се изкачиха по стъпалата, водещи към входната врата.

Отвори им слаба мургава жена, която Едуард бързо заговори на френски. Виктория не владееше този език достатъчно добре, за да успее да разбере всичко, но й стана ясно, че тя е въпросната млада дама и че промяната трябва да се извърши веднага.

Жената се обърна към нея любезно на френски:

— Елате с мен, моля.

Отведе я в някаква спалня. Върху леглото беше сложено облекло на монахиня. Жената й даде знак.

Виктория се съблече и нахлузи грубо вълнено бельо и тежки средновековни, тъмни дрехи. Французойката оправи забрадката й. Виктория успя за миг да се зърне в огледалото. Малкото й бледо личице под гигантската забрадка изглеждаше ефирно и неземно. Французойката й подаде броеница с дървени мъниста. След това, обута в грамадни груби обувки, Виктория се отправи към Едуард.

— Изглеждаш добре — одобри я той. — Свеждай поглед обаче, особено в присъствието на мъже.

След малко към тях се присъедини французойката облечена по същия начин. Двете жени излязоха от къщата и влязоха в микробуса. Висок мургав мъж с европейски дрехи бе заел мястото на шофьора.

— Сега всичко вече зависи от теб, Виктория — заяви Едуард. — Прави точно това, което ти казват.

В думите му се усещаше лека стоманена заплаха.

— Ти няма ли да дойдеш? — попита Виктория жаловито.

Той й се усмихна.

— Ще ме видиш след три дни. — След това продължи с обичайния си, вече напътствен тон: — Постарай се да оправдаеш доверието ми, мила. Сега всичко зависи само от теб. Обичам те, Виктория. Много ми се иска да те целуна, но не смея да се изложа, като целуна една монахиня.

Виктория сведе поглед уж като монахиня, но всъщност, за да прикрие мигновен израз на гняв. „Мръсен Юда“ — помисли си тя. Вместо това отговори с обичайния си глас.

— Е, изглежда вече имам вид на християнска робиня.

— Така те искам! — каза Едуард. — Не се тревожи. Документите ти са в пълен ред и няма да срещнеш трудности при преминаването на Сирийската граница. Между другото, монашеското ти име е сестра Мари дез Анж. Документите ти са у сестра Тереза, която те придружава. Изпълнявай нарежданията й. Прави това, за Бога, иначе те предупреждавам искрено, лошо ти се пише.

Отстъпи, махна приветливо с ръка и микробусът потегли.

Виктория се облегна на седалката и се впусна в размисъл над възможните алтернативи. Можеше, докато прекосяват Багдад или при достигането на пропускателния пункт, да се развика и отправи молба за помощ, да обясни, че е отвлечена против волята й. Накратко, по един или друг начин да протестира.

Но какво щеше да постигне по този начин? По всяка вероятност такова поведение би означавало края на Виктория Джоунс. Бе забелязала, че сестра Тереза скри в ръкава си малък автоматичен пистолет. Не можеше да рискува по този начин.