Агата Кристи - Среща в Багдад

— Веднъж са я отвлекли — подхвана Ричард, — какво би им попречило да го направят втори път?

— Много малко вероятно е — каза доктор Поунсфут Джоунс. — Много малко вероятно. Страната вече е спокойна. Ти самият се съгласи с това.

— Защо не мога да си спомня името на човека от петролната компания? Дикън ли беше? Или, Дейкин? Горе-долу така ми прозвуча.

— Не съм чувал за него — сви рамене докторът. — Струва ми се, че ще е по-добре да изпратя Мустафа и неговите хора на северозападния ъгъл. Тогава бихме могли да разширим обект „Джей“…

— Сър, ще имате ли нещо против, ако утре отново замина за Багдад?

Доктор Поунсфут Джоунс изведнъж започна да слуша колегата си внимателно и го изгледа.

— Утре ли? Та ние бяхме там вчера.

— Разтревожен съм за това момиче. Наистина съм разтревожен.

— Боже мой, Ричард, нямах представа, че се е случило такова нещо.

— Какво нещо?

— Че си се привързал към нея. Затова не бива да се приемат жени на разкопките, особено пък хубави жени. По-миналата година си бях въобразил, че Сибил Мурфилд няма да ни създава проблеми, като си спомням колко убийствено невзрачна беше, а видя ли какво се получи? Трябваше да се вслушам в това, което ми каза Клод в Лондон, французите разбират от тези неща. Каза ми, че имала много хубави крака, направо беше възхитен. А сегашното момиче — Виктория ли беше или Вениша, не си спомням — е много привлекателно и сладко малко същество. Имаш добър вкус, Ричард, съгласен съм с това. Слушай, това май е първото момиче, към което проявяваш някакъв интерес.

— Нищо подобно — поруменя Ричард и се наду още повече. — Просто… просто се тревожа за нея. Трябва да се върна в Багдад.

— Добре — каза доктор Поунсфут Джоунс. — Щом си решил да заминаваш, донеси и новите кирки. Този глупак, шофьорът, е забравил да ги вземе.

Ричард замина за Багдад на зазоряване и отиде направо в хотел „Тио“. Там научи, че Виктория не се е завърнала.

— А бях уредил всичко да вечеряме заедно — оплака се Маркъс. — И бях й запазил една много хубава стая. Странно, нали?

— Съобщихте ли в полицията?

— О, не, за Бога. Не би трябвало. На нея не би й станало приятно. А и на мен нямаше да ми е приятно.

След кратък разпит Ричард откри адреса на мистър Дейкин и му се обади в службата.

Паметта не го бе подвела. Вгледа се в приведената фигура и нерешителното лице и забеляза, че пръстите му леко трепереха. Този човек не беше добре! Извини му се, че му отнема време, и го попита дали е виждал мис Виктория Джоунс.

— Тя ми се обади завчера.

— Бихте ли могли да ми дадете сегашния й адрес?

— Струва ми се, че е в хотел „Тио“.

— Там е багажът й, но самата нея я няма.

Мистър Дейкин леко присви вежди.

— Тя работеше при нас, на разкопките в Тел Асуад — поясни Ричард.

— А, сега разбирам. Съжалявам, но се боя, че не мога да ви помогна. Ако не се лъжа, тя има приятели в Багдад, но не я познавам достатъчно добре, за да мога да ви кажа кои са.

— Да не би да е в „Маслинената клонка“?

— Не ми се вярва. Но бихте могли да проверите.

— Вижте, аз няма да напусна Багдад, преди да я открия — каза Ричард.

Погледна намръщено мистър Дейкин и бързо излезе от стаята.

След като вратата зад него се затвори, мистър Дейкин се усмихна и поклати глава.

— Виктория, Виктория — промърмори с укор.

Като се върна в хотел „Тио“, Ричард се сблъска със сияещия Маркъс.

— Тя се е върнала? — извика Ричард обнадежден.

— О, не! Днес пристига мисис Поунсфут Джоунс. Току-що ми съобщиха, че ще кацне с днешния самолет. А докторът ми беше казал, че я очаква идната седмица.

— Той винаги обърква датите. А какво стана с Виктория Джоунс?

Лицето на Маркъс отново придоби загрижено изражение.

— Нищо не съм чул за нея. Тази работа не ми харесва, мистър Бейкър. Толкова младо момиче. И толкова хубаво. И толкова мило и чаровно.

— Да, да — съгласи се Ричард, опитвайки се да се откопчи. — Може би ще е по-добре да почакам и да посрещна мисис Поунсфут Джоунс.

Какво, за Бога, би могло да се случи с Виктория?

— Ти! — възкликна Виктория с неприкрита враждебност.

Катрин бе първият човек, когото зърна, след като я вкараха в стаята й в хотел „Бабилониън Палас“.

Катрин вложи същата ненавист в ответ.

— Да, аз! А сега, ако обичаш, легни си. След малко ще пристигне докторът.

Катрин бе облечена като медицинска сестра и приемаше задълженията си сериозно. Очевидно бе твърдо решила да не се отделя от Виктория.