Агата Кристи - Среща в Багдад

— Ако мога само да открия Едуард… — изстена жаловито Виктория, вече легнала.

— Едуард, та Едуард! — отвърна презрително Катрин. — Никога не си означавала нищо за Едуард, глупава англичанко! Едуард обича мен.

Виктория погледна безстрастно лицето на Катрин, изразяващо инат и фанатизъм.

— Намразих те още от онази сутрин, когато дойде и най-нахално поиска да влезеш при доктор Ратбоун — продължи Катрин.

Виктория се опита да открие начин да я уязви.

— Така или иначе, аз съм къде-къде по-значима от теб. Всеки би могъл да се справя с твоята роля на медицинска сестра. Цялата работа обаче зависи от това как аз ще изиграя ролята си.

— Учили са ни, че никой не е незаменим — отговори Катрин с нескрито самодоволство.

— Е, аз съм незаменима. А сега имай добрината да ми поръчаш един сериозен обяд. Ако не се нахраня добре, как според теб ще успея да се представя убедително за секретарка на американски банкер, когато му дойде времето?

— Ще ти поръчам. Яж, докато можеш да ядеш — каза злобно Катрин.

Виктория си даде вид, че не обръща внимание на този зловещ намек.

— Разбирам, че една дама на име мис Харден току-що е пристигнала — каза капитан Кросби.

Възпитаният господин на рецепцията на хотел „Бабилониън Палас“ утвърдително кимна с глава.

— Да, сър. От Англия.

— Тя е приятелка на сестра ми. Бихте ли й занесли визитната ми картичка?

Написа няколко думи с молив върху картичката и я сложи в плик.

След малко пиколото се завърна.

— Дамата не се чувства добре, сър. Боли я гърло. След малко ще я посети лекар. При нея сега има медицинска сестра.

Кросби си тръгна. Отиде в хотел „Тио“, където веднага бе нападнат от Маркъс.

— Хайде да изпием нещо, драги. Тази вечер хотелът ми е пълен. Заради конференцията. Колко жалко обаче, че доктор Поунсфут Джоунс се завърна завчера на разкопките, а жена му пристигна днес и очакваше той да я посрещне. И никак не й стана приятно, когато не го видя. Каза, че го била предупредила, че пристига именно с този самолет. Познавате го обаче, винаги обърква датите. Иначе е много мил човек — приключи Маркъс с обичайната си доброта. — А сега трябва да я настаня някъде. Наложи ми се да откажа стая на един много важен човек от ООН…

— Целият Багдад сякаш е полудял.

— И колко полиция докараха! Вземат най-строги предпазни мерки. Чухте ли, че има комунистически заговор да се убие президентът? Арестуваха шестдесет и пет студенти! Видяхте ли руските полицаи? На всекиго гледат с подозрение. Цялата тази работа обаче е много добре за бизнеса. Много добре, наистина.

Телефонът иззвъня. Веднага някой вдигна слушалката.

— Тук посолството на САЩ.

— Обаждам се от хотел „Бабилониън Палас“. Тук е настанена мис Ана Шийл.

Ана Шийл?

Извика един от аташетата. Пожела да го свържат с мис Шийл.

— Мис Шийл има ларингит и е на легло. На телефона е доктор Смолбрук. Поел съм грижата за мис Шийл. Тя каза, че носи със себе си важни документи и би искала някой отговорен сътрудник на посолството да дойде да ги прибере. Веднага ли ще дойдете? Благодаря ви. Ще ви чакам.

Виктория се извърна от огледалото. Бе облечена с хубав костюм, шит от поръчка. Всеки косъм от русата й коса си бе на мястото. Бе нервна, но с приповдигнат дух.

Когато се обърна, забеляза възбуден блясък в очите на Катрин и веднага застана нащрек. Откъде идваше тази възбуда? Какво ставаше?

— Защо си така щастлива? — попита я тя.

— Скоро ще разбереш.

Вече съвсем не криеше злорадството си.

— За много умна се мислиш — каза й Катрин презрително. — Мислиш, че всичко зависи от теб. Нещастна глупачка.

С един скок Виктория се оказа до нея. Улови я за рамото и заби пръстите си в него.

— Обясни ми какво искаш да кажеш, ужасно момиче.

— Пусни ме. Боли.

— Обясни ми…

Някой почука на вратата. Две единични почуквания едно след друго и след малко — още едно.

— Сега ще разбереш! — извика Катрин.

Вратата се отвори и вътре се вмъкна човек. Бе висок мъж в униформата на международната полиция. Заключи вратата и извади ключа. След това отиде при Катрин.

— Бързо — каза й, той.

Извади от джоба си дълго, тънко въже и заедно с Катрин вързаха Виктория за един стол. След това извади кърпа и й затъкна устата. Направи крачка назад и я погледна одобрително.

— Така. Сега е добре.

След това отново се доближи до нея. Тя видя как извади от джоба си тежка палка и за миг проумя какъв бе истинският план. Никога не са мислели да й възложат да играе ролята на Ана Шийл на конференцията. Та как можеха да допуснат такъв риск? Виктория беше позната на твърде много хора в Багдад. Не, планът още от самото начало е предполагал Ана Шийл да бъде нападната и убита в последния момент — убита по такъв начин, че да не могат да се разпознаят чертите й… Щяха да останат само документите, изкусно фалшифицираните документи.