Агата Кристи - Среща в Багдад

Най-сетне обаче се чу вест, че всичко е наред. Президентът на Съединените щати и руският диктатор бяха тук, в Багдад, отседнали в Риджънтс Палас.

Най-сетне историческата конференция започна.

В една малка зала се случваха неща, които можеха да изменят хода на световната история. Както повечето изключителни събития, те бяха лишени от външен драматизъм.

Доктор Алан Брик от атомния институт „Харуел“ изнесе информацията си с тих и отчетлив глас.

Били му оставени няколко образци за анализ от покойния сър Рупърт Крофтън Ли. Сдобил се с тях при едно от дългите си пътувания из Китай, Туркестан, Кюрдистан и Ирак. След това езикът на доктор Брик стана строго научен: метални руди, високо съдържание на уран… Местонахождението на залежите още не било известно, тъй като бележките и дневниците на сър Рупърт били унищожени по време на войната от вражески действия.

На трибуната се изправи мистър Дейкин. С възпитан, уморен глас разказа сагата на Хенри Кармайкъл — убеждението му в истинността на някои слухове за огромни подземни инсталации и лаборатории, разположени в отдалечени от цивилизования свят долини. За неговите търсения и за това, което бе разкрил. За това, как големият пътешественик сър Рупърт Крофтън Ли, човекът, повярвал на Кармайкъл, защото също познавал тези краища, се съгласил да посети Багдад и загинал. За това как самият Кармайкъл бил убит от човека, играл ролята на сър Рупърт.

— Сър Рупърт е мъртъв. Хенри Кармайкъл — също. За щастие има трети свидетел, който е жив и е сред нас. Моля мис Ана Шийл да даде своите показания.

Ана Шийл, спокойна и самоуверена, сякаш се намираше в кабинета на мистър Моргантал, съобщи имена и назова суми. Благодарение на забележителния си финансов ум обрисува огромната финансова мрежа, която бе извадила пари от обръщение и с тях бе финансирала дейности, насочени към разделянето на цивилизования свят на два противникови лагера. Твърдението й не бе голословно. На тези, които я изслушаха, думите й прозвучаха по-убедително от разказа за откритията на Кармайкъл.

Отново се изказа Дейкин.

— Хенри Кармайкъл е мъртъв, но той се завърна от това опасно пътешествие с необорими веществени доказателства. Не посмял да ги носи със себе си, защото знаеше, че врагът е наблизо. Имал е обаче много приятели. С помощта на двама от тях успял да предаде доказателствата на трети приятел — човек, когото цял Ирак почита и уважава. Той любезно благоволи да се отзове на поканата ни и днес е сред нас. Говоря за шейх Хюсеин ел Зиара от Кербела.

Шейх Хюсеин ел Зиара бе почитан из целия ислямски свят, както Дейкин каза, едновременно като свят човек и забележителен поет. Мнозина го смятаха за светец. Сега се бе изправил — достолепна фигура с тъмнокафява къносана брада. Върху сивата му дреха, везана със златни нишки, падаше широко, кафяво, тънко наметало. Главата му бе покрита със зелена тъкан, обвита с множество шнурове от златист агал, която му придаваше вид на патриарх. Шейхът заговори с дълбок звучен глас.

— Хенри Кармайкъл бе мой приятел. Познавах го още като момче, когато дойде при мен да изучава стиховете на нашите велики поети. В Кербела пристигнаха двама души — мъже, които обикалят страната и показват изображения. Те са прости хора, но добри следовници на Пророка. Донесоха ми пакет, за който ми казаха, че техният английски приятел Кармайкъл е заръчал да бъде предаден лично в мои ръце. Аз трябваше да го съхранявам най-грижливо и да го предам единствено на Кармайкъл или на негов пратеник, който ще ми съобщи няколко думи. Ако ти си наистина пратеникът, сине мой, произнеси тези думи.

— Саид, арабският поет Мутанаби — каза Дейкин, — стремящ се към пророчество и живял само преди хиляда години, написал послание в стихове до принц Сайфул Дула от Алепо, в което се съдържат тези думи: Зид, хаили, баши, тафадал, адни, сура, сили 5 5 Прибавяй, смей се, радвай се, доближавай се, бъди щедър, ощастливявай, давай. — Б.пр. .

Усмихнат, шейх Хюсеин ел Зиара подаде пакета на Дейкин.

— Ще отговоря с думите на принц Сайфул Дула: Ще получиш възнаграждението си…

— Господа — каза Дейкин, — това са микрофилми, донесени от Кармайкъл като доказателство за истинността на думите му…

Изправи се още един свидетел — трагичен, сломен човек, с високо благородно чело, който някога се бе радвал на всеобщо възхищение и почит.

В думите му имаше трагично достойнство.

— Господа — каза той, — не след дълго ще бъда даден под съд като обикновен измамник. Има обаче неща, които и аз не мога да приема. Съществува една банда от хора, предимно млади мъже, таящи толкова зло в своите сърца и намерения, че е трудно да се повярва в това.