Агата Кристи - Среща в Багдад

— Само това оставаше! Даваш ли си сметка, че аз имах сериозни подозрения, че си дошла тук под друго име, за да измъкнеш информация от мен? И че може би сега правиш точно това.

— Искаш да кажеш, че знаеш нещо за Кармайкъл, което те биха желали да научат?

— Кои точно са те?

— Изглежда, ще трябва да ти разкажа всичко — отвърна Виктория. — Няма причини да не го направя. Ако си един от тях, и без това ще го знаеш, така че няма значение.

Разказа му за случилото се през нощта, когато загина Кармайкъл, за разговора си с Дейкин, за пътуването си до Басра, за работата си в „Маслинената клонка“, за враждебността на Катрин, за доктор Ратбоун и неговото предупреждение, за последвалите я патила, та дори и за боядисването на косата й. Пропусна единствено червения шал и мадам Дефарж.

— Доктор Ратбоун? — Ричард се залови за това име. — Мислиш, че и той е свързан с тази работа? Че и той е замесен? Мило момиче, та той е един много важен човек. Известен е в цял свят. Дейността му среща подкрепа навсякъде.

— И това не е ли чудесно прикритие? — попита Виктория.

— Винаги съм го смятал за надуто магаре — каза Ричард замислено.

— Това също е добра маскировка.

— Да, да. Предполагам, че си права. А кой е този Лефарж, когото ми спомена?

— Просто едно име — отвърна Виктория. — И още едно име е замесено. Това на Ана Шийл.

— Ана Шийл? Нищо не ми говори.

— Тя е важна — добави Виктория. — Но не зная по какъв начин и защо. Всичко е така объркано.

— Кажи ми отново как се казваше мъжът, който те въведе във всичко това? — попита Ричард.

— Ед… Всъщност имаш предвид мистър Дейкин. Работи в една от петролните компании, струва ми се.

— Не е ли един приведен човек с уморен вид и доста завеян поглед?

— Да, така изглежда, но всъщност не е такъв. Не е завеян, искам да кажа.

— Не пие ли?

— Така се говори, но според мен не пие.

Ричард я погледна.

— Имало е много велики имитатори. Филипс Опенхайм, Уилям Ле Кьо и други като тях. Това, което става, реално ли е? Ти самата реална ли си? И коя всъщност си ти — преследвана героиня или авантюристка и злодейка?

Виктория погледна по-практично на нещата.

— Важното е какво обяснение ще дадем на доктор Поунсфут Джоунс за мен.

— Никакво — каза Ричард. — Няма да е необходимо.

Тръгнаха за Багдад съвсем рано. Виктория бе изпаднала в униние. Толкова мъчно й стана, когато погледна назад към разкопките. За щастие бясното подскачане на камиона по неравната повърхност насочи всичките й мисли към страданията, предизвикани от това. Стори й се странно, че минава отново по така наречения път и задминава магарета и прашни камиони. Стигнаха до предградията на Багдад чак след три часа. Камионът стовари всички пред хотел „Тио“ и продължи заедно с шофьора и готвача, които се отправиха на покупки. За доктор Поунсфут Джоунс и Ричард се бе натрупало огромно количество поща. Маркъс, появил се изневиделица, масивен и сияен, приветства Виктория с обичайното си дружелюбие.

— Отдавна не съм ви виждал, вече не идвате в хотела ми. Цели две седмици ви няма. Защо така? Тук ли ще обядвате днес? Всичко ще осигуря. Млади пилета? Голям стек? Само не пълнена пуйка с ориз и подправки за това трябва да се подготвя от предния ден.

Явно, що се отнася до хотел „Тио“, никой не бе забелязал отвличането на Виктория. По всяка вероятност Едуард, посъветван от мистър Дейкин, не бе отишъл в полицията.

— Маркъс, мистър Дейкин дали е в Багдад? — попита тя.

— Мистър Дейкин? Да, много мил човек, разбира се, ваш приятел. Вчера беше тук, не, завчера. Нали познавате и капитан Кросби? Приятел е на мистър Дейкин. Днес ще пристигне от Керманшах.

— Знаете ли къде е офисът на мистър Дейкин?

— Зная, разбира се. Всички знаят къде се намира Иракско-иранската петролна компания.

— Е, искам да отида там. С такси. Искам да съм уверена обаче, че шофьорът ще знае къде точно трябва да ме откара.

— Аз лично ще му обясня — отзова се Маркъс услужливо.

Придружи я до началото на алеята и се разкрещя по обичайния си начин. Тутакси дотърча уплашен слуга, на когото бе наредено да извика такси. Виктория бе придружена до таксито и Маркъс инструктира шофьора. Сетне се отдръпна и й махна с ръка.

— Искам и стая — заяви Виктория. — Има ли свободни?

— Има, има. Ще ви осигуря прекрасна и за довечера ще ви поръчам един от големите стекове. И хайвер. Преди това ще изпием по нещо.

— Чудесно. Маркъс, ще можете ли да ми заемете малко пари?