Агата Кристи - Среща в Багдад

Момичето се съвзе и предпазливо отговори, че пристъпите на астма са вече поносими.

— Прекалено много си пази гърлото — продължи доктор Поунсфут Джоунс. — Винаги съм му казвал, че прави голяма грешка. Всички тези момчета, които киснат по университетите, прекалено много се грижат за здравето си. Като не мислиш за него, оставаш в добра форма. Е, надявам се да си се устроила добре. Жена ми ще пристигне другата седмица. Или по другата. И тя нещо все е неразположена, нали знаеш. Наистина трябва да открия писмото й. Ричард ми каза, че багажът ти се е изгубил по пътя. Как ще се оправиш? Камионът ще дойде чак през другата седмица.

— Вярвам, че дотогава ще се справя — отвърна Виктория. — Ще трябва да се справя.

Доктор Поунсфут Джоунс премляска.

— Ричард и аз няма да можем да ти помогнем много. Четка за зъби ще намерим, има поне няколко дузини в склада. Има и памук, ако ти върши работа. Има и талк и, чакай да видя, резервни чорапи и носни кърпи. Боя се, че друго няма.

— Не се безпокойте, всичко е наред — усмихна се Виктория.

— Боя се, че засега не можем да те зарадваме с гробница — предупреди я доктор Поунсфут Джоунс. — Има няколко хубави стени. И много керамика, особено в по-отдалечените разкопки. Ще ти намерим работа, така или иначе. Не мога да си спомня дали ти разбираше от фотография.

— Имам известна представа — отвърна предпазливо тя, тъй като наистина донякъде притежаваше това умение.

— Много добре. Можеш ли да проявяваш негативи? Аз като старомоден човек все още използвам плаки. Тъмната стая, уви, е доста примитивна. Вие, младите, дето сте свикнали на всякакви машинки, често пъти се измъчвате от работа при примитивни условия.

— За мен няма проблеми — успокои го Виктория.

От склада взе четка и паста за зъби, гъба и малко талк.

Все още не можеше да разбере съвсем точно своето положение. Очевидно я бяха приели погрешно за момиче на име Вениша Еди-коя си, антроположка, очаквана в експедицията. Все още не знаеше какво точно означава антропология и реши, че ако някъде наблизо има речник, непременно ще провери. Другото момиче очевидно щеше да дойде най-рано след седмица. Е, добре тогава, през тази седмица или поне докато се появеше кола или камион за Багдад, Виктория щеше най-добросъвестно да играе ролята на Вениша Еди-коя си. Не се боеше от доктор Поунсфут Джоунс, който изглеждаше приятно завеян, но се смущаваше от Ричард Бейкър. Не й допадаше подозрителният начин, по който я наблюдаваше, и реши, че ще трябва да действа много внимателно, ако не иска той да прозре истината. За щастие бе работила известно време, макар и малко, като секретарка и машинописка в Археологическия институт в Лондон и оттам бе успяла да запамети някои и други изрази и термини, които сега щяха да й бъдат полезни. Трябваше обаче наистина много да внимава, за да не се издаде. Слава Богу, мъжете винаги изпитват такова чувство за превъзходство спрямо жените, че един евентуален неин пропуск по всяка вероятност щеше да се приеме не толкова като повод за подозрение колкото като поредно доказателство за смехотворната некадърност на женския пол.

Щеше да използва този интервал за кратка почивка от каквато наистина се нуждаеше. За „Маслинената клонка“ внезапното й изчезване щеше да бъде много смущаващо. Бе избягала от затвора си, но нататък следите й се губеха. Колата на Ричард не бе преминала през Мандали, така че никой нямаше да знае, че сега се намира в Тел Асуад. Не, от тяхна гледна точка щеше да изглежда, че се е разтворила във въздуха. По всяка вероятност щяха да стигнат до извода, че е вече мъртва. Че се е заблудила в пустинята и е умряла от изтощение.

Нека си живеят с тази мисъл. За съжаление щеше да я споделя и Едуард. Е, ще му се наложи да страда, но няма да е за дълго. Тъкмо когато започне да се измъчва от това, че я е карал да търси приятелството на Катрин, Виктория внезапно ще му се яви от света на мъртвите. Само че като блондинка, не като брюнетка.

При спомена за това отново си зададе въпроса защо онези, които и да бяха те, й бяха боядисали косата. Очевидно имаха причина да го сторят, но колкото и да си блъскаше главата, не можа да се досети каква би могла да е тя. Скоро щеше да придобие доста странен вид, когато косата й започнеше да расте с естествения си черен цвят. Изрусена блондинка без пудра и червило, имаше ли нещо по-неприятно от това за едно момиче?

„Няма значение“ — каза си сетне Виктория. — „Нали съм жива. И не виждам причини да не се поразвлека, поне за една седмица.“