Агата Кристи - Среща в Багдад

— Изглежда, че е от телската епоха — каза той, сочейки към могилата. — Нищо особено, доколкото мога да преценя. Керамиката е от късния асирийски период. Наподобява партийската, а някои късове определено са свързани с каситския период. — Усмихнато добави: — Радвам се да видя, че въпреки премеждията инстинктът ви на археолог ви е отвел при могилата.

Виктория понечи да отвори уста и веднага я затвори. Шофьорът включи на скорост и колата тръгна.

Какво, в края на краищата, можеше да каже? Вярно, че щеше да бъде разобличена веднага след пристигането при експедицията. По-добре обаче да я разобличат там и да й дадат възможност да се изповяда и поиска прошка за своите измишльотини, отколкото да се изповядва сега на мистър Ричард Бейкър. Най-лошото, което можеха да й сторят, беше да я върнат в Багдад. Освен това — реши непоправимата Виктория, — докато стигнем до мястото на разкопките, може и да измисля нещо. Въображението й трескаво заработи. Да симулира загуба на паметта? Да каже, че е пътувала с едно момиче, което я е помолило да… Не, май този път наистина трябваше да се стигне до чистосърдечно самопризнание. Предпочиташе обаче да си признае всичко на доктор Поунсфут Джоунс, какъвто и човек да се окажеше, а не на мистър Ричард Бейкър с надменно присвитите му вежди и очевидното недоверие към достоверната й история.

— Не отиваме направо в Мандали — каза мистър Бейкър, обръщайки се към нея от предната седалка. — Ще се отклоним от пътя и ще влезем в пустинята след около миля. Понякога е трудно да се открие точното място, като се има предвид отсъствието на ориентири.

Каза нещо на Абдул на арабски и колата рязко зави встрани от пътя и тръгна направо през пустинята. Виктория забеляза, че въпреки отсъствието на ориентири Ричард Бейкър умело насочваше Абдул с жестове — сега наляво, сега надясно. Най-сетне Ричард въздъхна удовлетворено.

— Попаднахме на пътя.

Тя не можа да види никакъв път. След малко обаче забеляза, че тук-таме пред тях се мяркаха избледнели следи от автомобилни гуми.

Когато пресякоха един малко по-забележим коловоз, Ричард даде знак на Абдул да спре.

— Ето и нещо интересно за вас — обърна се той към Виктория. — Ще видите нещо, което не сте виждала по-рано.

Към колата се бяха запътили двама души. Единият носеше на гръб къса дървена пейка. Другият се бе натоварил с голям дървен предмет с размерите на пианино.

Ричард ги спря и те с радост го приветстваха. Той извади цигари и започна да се създава приятна обстановка.

След това се обърна към нея.

— Обичате ли кино? Сега ще видите представление.

Каза нещо на двамата мъже и те се усмихнаха.

Поставиха пейката на земята и поканиха Виктория и Ричард да седнат. Сетне поставиха дървения предмет върху статив. В него имаше два отвора.

— Прилича ми на диапозитивен апарат — каза Виктория.

— Такъв е, само че по-примитивен — отвърна Ричард.

Тя долепи очи до отворите и един от мъжете започна да върти някаква ръчка. Другият запя нещо с монотонен глас.

— Какво казва? — попита Виктория.

Ричард започна да превежда текста на песента.

— „Идвай, народе, и се готви за чудесии и наслаждения. Сега ще видиш чудесата на древността.“

Пред очите на Виктория изплува картина. Няколко негри жънеха пшеница.

— „Феллахи в Америка“ — преведе Ричард.

— „Жената на Великия Шах на Запада“ — пред очите на Виктория се появи императрица Евгения. Последваха я княжеският дворец в Черна гора и картини от Световното изложение.

Виктория видя странна и чудата колекция от снимки, без каквато и да е връзка една с друга, придружени от любопитни обяснения.

Съпругът на кралицата, Дизраели, норвежки фиорди и швейцарски кънкьори приключваха странната ретроспекция върху отдавна отминали дни.

Операторът приключи представлението със следните думи:

— Показахме ви чудесата и загадките на древността в чужди и далечни страни. Дано великодушието ви бъде толкова голямо, колкото истинността на нещата, които видяхте. Защото видяхте самата истина.

Представлението бе свършило. Виктория сияеше от удоволствие.

— Това наистина беше чудесно! — възкликна тя. — Просто не мога да повярвам.

Собствениците на пътуващото кино гордо се усмихнаха.

Виктория стана от пейката и Ричард, който бе седнал на другия край, тупна на земята по начин, донякъде лишен от достойнство. Виктория се извини, но изпита известно задоволство. Ричард възнагради кинодейците, след което се сбогуваха най-учтиво, изразиха взаимна загриженост за здравето си и пак така взаимно си пожелаха Бог да ги благослови и се разделиха. Ричард и Виктория се качиха в колата, а двамата мъже потънаха в пустинята.