Агата Кристи - Среща в Багдад

— Разказът ти е прекрасен — каза Едуард. — Обаче, Виктория, искрено казано, цялата работа е измишльотина. Нямаш факти, с които да се обосновеш.

— А циреят…

— Остави цирея на мира.

— Има още едно-две неща.

— Какви?

— Табелката на БОАК на вратата. След това не я видях там. Спомням си, че се изненадах, когато сетне открих офиса на БОАК от другата страна на фоайето. А има и още един факт — думата ми е за стюардесата, която почука на вратата му. После я видях тук, в Багдад. И не къде да е, а в „Маслинената клонка“. Още първия път, когато отидох там. Влезе и започна да разговаря с Катрин. Още тогава останах с чувството, че вече съм я виждала.

След кратко мълчание Виктория добави:

— Така че ще трябва да се съгласиш, Едуард, че всичко това не е моя измислица.

— Всичко опира отново до „Маслинената клонка“ — произнесе бавно Едуард — И до Катрин. Виктория, като оставим всички празни приказки настрана, ще трябва да се сближиш с Катрин. Ласкай я, усмихвай й се, хвали болшевишките й идеи, щом трябва. Така или иначе, трябва да станеш достатъчно близка с нея, за да разбереш кои са приятелите й, къде ходи и с кого се среща вън от „Маслинената клонка“.

— Няма да е лесно — въздъхна Виктория — Но ще попитам. А мистър Дейкин? Според теб трябва ли да споделя с него всичко това?

— Разбира се, че трябва. Но изчакай да минат още един-два дни. Може би дотогава ще научим нещо повече — Едуард въздъхна. — Някоя от близките вечери ще изведа Катрин в кабарето „Льо Селект“.

Този път Виктория не усети никакъв признак на ревност. Едуард бе изказал намерението си с такава мрачна решителност, която изключваше очакването на каквото и да е удоволствие от замисленото начинание.

Възбудена от разкритията си, на другия ден Виктория успя, без каквито и да е усилия да демонстрира прилив на приятелски чувства към Катрин. Колко мило от нейна страна, напомни й Виктория, че й обяснила къде може да си измие косата. Вече било крайно време да направи това. Последното беше вярно, тъй като след разходката до Вавилон косата й благодарение на пясъка бе придобила цвета на червена ръжда.

— Наистина изглежда ужасна — потвърди Катрин, оглеждайки я не без известно удовлетворение. — Да не би да си излизала на разходка вчера следобед по време на пясъчната буря?

— Наех кола и отидох до Вавилон — каза Виктория. — Беше много интересно, но на връщане бурята едва не ме задуши и ослепи.

— Вавилон е интересен — отвърна Катрин, — но е най-добре да се ходи там в компанията на някой, който разбира и може да ти обясни всичко. Колкото до косата, ще те заведа довечера при арменското момиче. Ще я измие с шампоан, това е най-доброто.

— Просто не зная как винаги успяваш да поддържаш косата си в такъв чудесен вид — обади се Виктория, гледайки с престорено възхищение буклите на Катрин, които й приличаха на мазни колбаси.

На обикновено навъсеното лице на Катрин се появи усмивка и Виктория реши, че Едуард е бил прав, като я посъветва да залага на ласкателството.

Когато същата вечер излязоха от „Маслинената клонка“, двете момичета вече бяха в най-приятелски отношения. Катрин я преведе през плетеница от тесни улички и алеи и накрая почука на невзрачна врата, която с нищо не показваше, че от другата й страна се върши фризьорска дейност. Отвори им млада жена със също така невзрачен, но делови вид, която говореше бавно на английски. Тя отведе Виктория в безупречно чисто помещение с блестящи кранове и разнообразни шампоани и лосиони. Катрин си тръгна, а Виктория повери гривата си на сръчните ръце на мис Анкумян. Скоро косите й се превърнаха в кълбо от пухкава пяна.

— А сега, ако обичате…

Виктория се наведе над умивалника. Водата намокри косите й и започна да се стича в отвора му. Изведнъж усети сладникава и неприятна миризма, която тя обикновено асоциираше с болници. Парче силно напоена с нещо марля бе плътно притиснато върху носа и устата й. Виктория с все сили се опита да се освободи, но нечия желязна ръка задържа марлята на мястото й. Започна да се задушава, зави й се свят, силно бучене нахлу в ушите й… След това настъпи дълбок и непрогледен мрак.

Когато Виктория се върна в съзнание, стори й се, че бе изминало ужасно много време. В главата й се въртяха откъслечни спомени: натикване в кола — бърборене и караница на арабски език — светлини, насочени към очите й и ужасяващ пристъп на гадене. Спомни си още смътно как лежеше върху един креват, докато някой повдигаше ръкава й и я убождаше с игла. Сетне следваха още по-неопределени спомени за мрак и засилваща се тревога.