Агата Кристи - Среща в Багдад

Виктория се постара да възпроизведе точно думите на доктор Ратбоун и накрая се опита да успокои любимия си:

— Не виждам обаче защо трябва чак толкова да се тревожиш.

— А? — трепна Едуард, сякаш мислеше за други работи. — Значи не виждаш. Даваш ли си сметка обаче, мило момиче, че те май са те разкрили? Сега те предупреждават. Не ми харесва тази работа, Виктория, никак не ми харесва.

След това мрачно добави.

— Комунистите, да знаеш, не се спират пред нищо. Такова е тяхното верую. Не искам някой да те удари по главата и после да те изхвърли в река Тигър, мила.

„Колко е странно — помисли си Виктория. — Стоиш сред развалините на Вавилон и разискваш дали има възможност в близко бъдеще да те цапардосат по главата и изхвърлят в река Тигър.“ Притваряйки очи, се замечта: „Скоро ще се събудя и ще установя, че съм в Лондон и съм сънувала чудесен мелодраматичен сън за опасния Вавилон.“ Затвори напълно очи. „А може би вече съм в Лондон и след малко будилникът ще позвъни. Ще стана, ще отида в офиса на мистър Гринхолц и няма да има Едуард.“

При последната мисъл отвори бързо очи и установи, не той е до нея. „За какво щях да го питам в Басра, преди да ни прекъснат?“ Не беше сън. Слънцето светеше силно й съвсем не по лондонски. Развалините на Вавилон трептяха на фона на тъмни палмови горички, а до нея седеше Едуард. Колко красиво растеше косата му, леко се къдреше на врата. И колко хубав бе този врат, загорял от слънцето. Врат чист, без каквито и да е белези. По вратовете на много мъже имаше протрити места или пъпки там, където опираха яките. Спомни си, че даже на врата на сър Рупърт бе започнал да излиза цирей.

Виктория възкликна и подскочи. Мечтанията й отлетяха в миналото. Бе страшно възбудена.

Едуард я погледна удивено.

— Какво ти става, гара Виктория?

— Едуард, сетих се за сър Рупърт Крофтън Ли.

Тъй като Едуард продължаваше да я гледа с недоумение, тя пристъпи към разясняване на мислите си. Не можа да го направи много добре.

— Имаше цирей на врата.

— Цирей на врата? — Едуард бе озадачен.

— Да, още в самолета. Беше седнал пред мен, нали ме разбираш. Тогава качулката му се изхлузи и го видях… видях цирея.

— И какво като е имал цирей? Боли, но много хора страдат от това.

— Зная, зная. Работата е там, че сутринта на терасата нямаше цирей.

— Какво нямаше?

— Нямаше цирей. Едуард, опитай се да ме разбереш. В самолета имаше цирей, а на терасата на хотел „Тио“ — нямаше цирей. Вратът му тогава бе гладък и чист — какъвто е твоят сега.

— Ами, предполагам, че е изчезнал.

— Не може да е изчезнал, Едуард. Предния ден имаше цирей, при това напъпващ. Не може един цирей да изчезне току-така, без да остави следа. Нали започваш да разбираш какво може да означава това? Означава, че човекът в хотел „Тио“ въобще не е бил сър Рупърт.

Едуард я изгледа и енергично поклати глава.

— Ти си луда, Виктория. Не може да не е бил сър Рупърт. Други разлики не си видяла.

— Но нима не си даваш сметка, Едуард, че всъщност аз преди това не го бях огледала както трябва. В паметта ми бяха останали само общите впечатления — шапката, наметалото, господарската осанка. Не е трудно да се представиш за него.

— Хората от посолството обаче щяха да го разпознаят.

— Той обаче не остана в посолството. Настани се в „Тио“. От посолството го посрещна един от младите сътрудници — нали посланикът е в Англия. А и толкова често е пътувал и е бил извън Англия…

— Защо обаче…

— Заради Кармайкъл, разбира се. Кармайкъл е тръгнал за Багдад, за да се срещне с него и да му каже какво е открил. Само дето преди това не са се срещали. Така че Кармайкъл е нямало откъде да разбере, че това не е истинският Крофтън Ли и не е бил нащрек. Именно човекът, който се е представял за сър Рупърт, е убил Кармайкъл. О, Едуард, това обяснява всичко.

— Не вярвам и най-малко в това. Звучи нелепо. И не забравяй, че по-късно сър Рупърт бе убит в Кайро.

— Само че това се е случило и аз го видях. О, Едуард, колко е ужасно! Бях свидетел на всичко!

— Била си свидетел! Виктория, напълно ли си се побъркала?

— Не, съвсем не. А сега ме изслушай, Едуард. В хотела в Хелиополис някой почука на вратата ми или поне аз така си помислих и излязох. Оказа се, че чукат не на моята врата, а на съседната, на вратата на сър Рупърт Крофтън Ли. Беше една от стюардесите или как там им викат. Покани го да се отбие до офиса на БОАК. Уж разположен в същия коридор. Излязох от стаята си малко след това. Минах покрай врата, на която бе закачена табелка, че е офис на БОАК, и малко след това вратата се отвори и оттам излезе той. Тогава реших, че е научил нещо, от което походката му напълно се бе изменила. Разбираш ли, Едуард? Било е капан. Влязъл е в него, а там го е чакал двойникът му. Тупнали са го с нещо по главата и двойникът веднага след това е започнал да играе неговата роля. А самият него навярно първоначално са го скрили някъде в Кайро, упоили са го, а сетне, когато двойникът се е завърнал в Кайро, са го убили и са го хвърлили в реката.