Агата Кристи - Среща в Багдад

Лека-полека обаче разочарованието й намаля, докато бродеха сред купчините тухли в компанията на гида. В началото слушаше обстойните му обяснения с половин ухо, но когато тръгнаха по Алеята на шествията, водеща към портата Иштар и съзряха поизгладените от времето барелефи на фантастични животни високо по стените, изведнъж усети величието на отминалите дни и пожела да научи нещо повече за обширния и горд град, сега изоставен и мъртъв. След като се поклониха пред древността, седнаха до Вавилонския лъв, за да изядат сандвичите, които Едуард бе приготвил. Гидът се отдалечи с усмивка и им препоръча после непременно да видят музея.

— Непременно ли? — попита Виктория сънливо. — Вещите с надписи, поставени в сандъци, никога не са ми изглеждали напълно реални. Веднъж ходих в Британския музей. Беше ужасно и освен това ме заболяха краката.

— Миналото винаги е отегчително — каза Едуард. — Бъдещето е далеч по-важно.

— Това тук не е скучно — отбеляза Виктория, сочейки със сандвич към панорамата от разпадащи се тухли. — Излъчва величие. Помниш ли стиховете „Ти беше вавилонски цар, а аз, християнска робиня“? Може и да сме били такива. За теб и за мен ми е думата.

— Не ми се вярва да са останали вавилонски царе по времето, когато са се появили християните — обади се Едуард. — Ако не се лъжа, Вавилон е престанал да съществува някъде около пет-шестстотин години преди Христа. Винаги се намира някой археолог, който да изнесе лекция на тази тема. Никога обаче не мога да запомня датите, освен ако не са свързани с Гърция и Рим.

— Едуард, щеше ли да ти е приятно да бъдеш вавилонски цар?

Той дълбоко въздъхна.

— Да, щеше да ми е приятно.

— Тогава нека приемем, че вече си бил, а сега си в ново превъплъщение.

— В онези дни са знаели как да царуват. Затова и са могли да управляват света и да го изменят по свое желание.

— Струва ми се, че не би ми било приятно да бъда робиня — замислено каза Виктория. — Без значение дали християнска или не.

— Милтън е бил напълно прав — отбеляза Едуард — По-добре е да царуваш в Ада, отколкото да слугуваш в Небесата. Винаги съм се възхищавал от Демона на Милтън.

— Никога не съм стигала до Милтън — призна Виктория, сякаш се извиняваше. — Веднъж обаче отидох да гледам постановка на „Комус“ в Садлър Уелс. Беше прекрасно. Марго Фонтейн танцуваше като замръзнал ангел.

— Ако ти беше робиня, Виктория — каза Едуард, — щях да те освободя и да те заведа в харема си. Ей там — той махна с ръка в посока на купчина развалини.

В очите на Виктория се появи пламъче.

— Като говорим за хареми… — започна.

— Как се разбирате с Катрин? — прекъсна я Едуард.

— Ти откъде се сети, че мисля за Катрин?

— Нали за нея мислеше? Вики, наистина много ми се иска да станете приятелки с Катрин.

— Не ми казвай „Вики“.

— Добре тогава, гара Виктория, искам да станете приятелки с Катрин.

— Колко са глупави мъжете! Винаги искат приятелките им да се харесват помежду си.

Едуард рязко се изправи. Дотогава се бе отпуснал с ръце зад главата си.

— Нищо не си разбрала, гара Виктория! А и намеците ти за харемите са просто глупави.

— Никак не са глупави. Мислиш, че не забелязвам как всички тези момичета са те зяпнали и те желаят! Това направо ме вбесява.

— Прекрасно — каза Едуард. — Приятно ми е да те виждам вбесена. Да се върнем обаче към Катрин. Причината да искам да станете приятелки е, че според мен с нейна помощ най-лесно ще стигнем до нещата, които искаме да научим. Тя знае нещо.

— Наистина ли мислиш така?

— Помниш ли какво я чух да говори за Ана Шийл?

— Бях забравила.

— Как се оправяш с Карл Маркс? Има ли някакви резултати?

— Никой не се е подредил на опашка, за да ме кани в паството. Ако искаш да знаеш, вчера Катрин ми каза, че никога няма да ме приемат в партията, защото ми липсва политическо образование. А да изчитам всичките тези дебели книги… Едуард, аз просто нямам ум за тази работа.

— Не си политически осъзната, така ли? — засмя се Едуард. — Клетата ми гара Виктория! И какво се получава? Катрин е много умна и политически осъзната, а моята симпатия е все още малка лондонска машинописка, която не може да напише правилно думи от три срички.

Виктория изведнъж се намръщи. Думите на Едуард я върнаха към странния й разговор с доктор Ратбоун. Разказа му случката. Той се разтревожи повече, отколкото тя бе предполагала.

— Това е сериозно, Виктория, наистина е сериозно. Опитай се да си спомниш какво точно ти каза.