Агата Кристи - Среща в Багдад

— Че къде ще се разхождаш? В Багдад няма къде да се разхождаш.

— Все ще намеря къде.

— По-добре е да отидеш на кино. Или да чуеш някоя интересна лекция.

— Предпочитам да се разходя. В Англия обичаме да излизаме на въздух.

— Много си се надула заради това, че си англичанка. Какво от това, че си англичанка? Чудо голямо. Тук ние плюем на англичаните.

— Ако започнеш да плюеш върху мен, реакцията ми може и да те изненада — отговори Виктория, чудейки се на лекотата, с която се разгаряха страстите в „Маслинената клонка“.

— Какво ще направиш?

— Опитай и ще видиш.

— А ти защо четеш Карл Маркс? Не го разбираш. Много си глупава. Мислиш ли, че някой ще те приеме за член на компартията. Та ти си политически необразована.

— А защо да не го чета? Та той е писал за хора като мен, за работници.

— Ти не си работничка. Ти си буржоазка. Не можеш и да пишеш на машина като хората. Я виж колко грешки правиш.

— Някои от най-умните хора в света също не владеят правописа — отвърна Виктория с достойнство. — А и как мога да работя, когато през цялото време ме разсейваш с приказките си.

Изписа един ред със скоростта на картечница и откри, че бе оставила натиснат клавиша за главните букви, вследствие на което се бе получил наниз от най-различни знаци. Замени листа с друг и старателно преписа текста. След това занесе преписа на доктор Ратбоун.

Той му хвърли бегъл поглед и започна да мърмори.

— Шираз е в Иран, не в Ирак. Освен това „Ирак“ се пише с „К“ накрая. Пише се Уазид, а не Уузъл. Всъщност благодаря ви, Виктория.

Когато тя си тръгна, той я спря:

— Виктория, добре ли се чувстваш при нас?

— Разбира се, доктор Ратбоун.

Тъмните очи под рошавите вежди я гледаха изпитателно. Тя се почувства неловко.

— Боя се, че не ти плащаме много.

— Няма значение. Обичам да работя.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна момичето. — А и чувствам, че точно тази работа си заслужава труда.

Успя да посрещне погледа на доктор Ратбоун, без да примигне.

— И с тази заплата се справяш?

— О, да. Успях да открия евтина квартира. Живея при едно арменско семейство. Всичко ми е наред.

— В момента в Багдад се търсят добри стенограф-машинописки — каза доктор Ратбоун. — Струва ми се, че бих могъл да ти помогна да си намериш по-добра работа от тази при нас.

— Но аз не искам друга работа.

— Може би ще е разумно да започнеш работа другаде.

— Разумно? — попита Виктория боязливо.

— Точно това казах. Просто те предупреждавам. И по-скоро съветвам.

В тона му сякаш леко прозираше някаква заплаха. Виктория го погледна удивено.

— Наистина не разбирам, доктор Ратбоун.

— Понякога е по-разумно да не се пъхаш в неща, които не разбираш.

Заплахата бе станала съвсем определена, но Виктория продължи да гледа с детска невинност.

— Защо дойде да работиш тук, Виктория? Заради Едуард?

Момичето поруменя от гняв.

— Разбира се, че не — отговори възмутено. Чувстваше се объркана.

Доктор Ратбоун поклати глава.

— Едуард тепърва ще се развива. Ще минат много години, докато си извоюва положение, с което да ти бъде от някаква полза. На твое място бих престанал да мисля за Едуард. И както ти казах, още сега могат да се намерят добри служби, с добра заплата и перспективи. А и там ще се чувстваш в собствена среда.

Той продължаваше да я гледа втренчено. Това някаква проверка ли беше?

— Но аз наистина се чувствам много добре в „Маслинената клонка“, доктор Ратбоун.

Той сви рамене и я освободи. Докато излизаше от стаята, усещаше погледа му върху гърба си.

Разговорът я разтревожи. Нима бе направила нещо, с което да събуди подозрението му? Нима докторът бе решил, че тя е шпионка, устроила се в „Маслинената клонка“, за да разкрие тайните й? Гласът и поведението му бяха застрашителни. Предположението му, че е дошла в „Маслинената клонка“, за да бъде по-близо до Едуард, първоначално я бе ядосало и бе направила опит да отрече това. Впоследствие обаче съобрази, че за нея ще е безкрайно по-добре, ако доктор Ратбоун подозира, че е отишла в „Маслинената клонка“ заради Едуард, а не по поръчение на мистър Дейкин. Така или иначе, той навярно бе решил, че идиотското й поруменяване се дължи на Едуард, така че в края на краищата всичко бе приключило добре.

При все това тази нощ тя си легна с известен страх.

На другия ден Виктория успя лесно да открие как да отиде на мястото на срещата. След няколко запитвания й обясниха, че Беит Мелек Али е голяма къща, построена в непосредствена близост до реката на западния й бряг.