Агата Кристи - Среща в Багдад

— Искате ли да се срещнете с него?

Дейкин категорично поклати глава.

— Не. Кажи му да стои по-далеч от мен. За съжаление, може би си под подозрение във връзка с обстоятелствата през нощта, когато бе убит Кармайкъл. Едуард обаче не е свързан със случая или с мен по никакъв начин и това може да се окаже ценно.

— Отдавна исках да ви питам — продължи Виктория. — Кой всъщност уби Кармайкъл? Някой, който го е проследил до хотела?

— Не — отвърна бавно Дейкин. — Това би било невъзможно.

— Защо?

— Защото той пристигна с гуфа, с една от тези арабски лодки, и дотогава не е бил следен. Зная това, защото моите хора наблюдаваха реката.

— Значи е бил някой… някой от хотела?

— Да, Виктория. И не въобще от хотела, а от едно конкретно крило от хотела. Казвам това, защото самият аз наблюдавах стълбите и никой не се изкачи по тях.

Той наблюдаваше силно озадаченото й лице и тихо добави:

— Възможните извършители не са много на брой. Там бяхме ти и аз, мисис Кардю-Тренч, Маркъс и сестрите му. Двама възрастни слуги, които работят в хотела от години. Един мъж на име Харисън от Киркук, за когото не е известно нищо осъдително. Медицинска сестра, която работи в еврейската болница. Би могъл да бъде който и да е от тях. Не ми се вярва обаче в това, поради едно много важно основание.

— Какво?

— Кармайкъл е бил нащрек. Знаел е, че наближава върховният момент на неговата мисия. Той е човек с много развит инстинкт за опасност. Защо тогава той му изневери?

— А полицаите… — започна Виктория.

— О, да. Но те дойдоха след това. От улицата. Предполагам, че някой ги е предупредил. Ударът с нож обаче не е нанесен от някой от тях. Този удар е бил нанесен от човек, когото Кармайкъл е познавал добре. Някой, комуто е имал доверие. Или някой, от когото не се е боял. Де да знаех…

Успехът често е последван от спад. Виктория успя да стигне до Багдад, да открие Едуард, да проникне в тайните на „Маслинената клонка“ — всичко като по програма. Сега, след като вече бе постигнала целите си в редки моменти на самоанализ тя си задаваше въпроса какво всъщност прави. Възторгът от срещата с Едуард вече се бе уталожил. Тя го обичаше и той я обичаше. По-голямата част от времето работеха под един покрив. Ако обаче се замислеше безстрастно върху случилото се, какво всъщност правеха те тук?

По някакъв начин — с решителност или убедителност Едуард бе успял да й осигури една зле платена работа в „Маслинената клонка“. Прекарваше по-голямата част от времето си в малка стая с изкуствено осветление, където на полуразвалена машина пишеше писма и обяви, в които се популяризираше сладникавата програма на „Маслинената клонка“. Едуард бе изпитал усещането, че нещо не е наред в организацията. Мистър Дейкин изглеждаше склонен да се съгласи с него. Тя, Виктория, бе решила да открие някакво потвърждение на това съмнение, но досега, доколкото можеше да види, нямаше нищо за откриване. От дейността на „Маслинената клонка“ струеше сладкият елей на световния мир.

Бяха проведени няколко срещи, на които бяха поднесени оранжада и безкрайно безвкусни неща за ядене. На тези сбирки Виктория изпълняваше ролята на нещо като домакиня, която трябваше да поощрява възникването на добри чувства между представители на различни нации. Те най-често жадно опустошаваха разхладителните напитки, гледайки се враждебно и подозрително помежду си.

Доколкото Виктория можеше да забележи, нямаше подводни течения, нямаше заговори, нямаше потайности. Всичко беше от ясно по-ясно и убийствено досадно. Неколцина тъмнокожи млади мъже се опитаха да флиртуват с нея. Други й заеха книги за четене, които тя прелисти и намери за скучни. Междувременно бе напуснала хотел „Тио“ и се бе заселила в една къща на западния бряг на реката в компанията на няколко млади жени от различни националности. Сред тях беше и Катрин и на Виктория й се стори, че Катрин я следи. Не можа да реши обаче дали Катрин прави това, защото подозира, че шпионира дейността на „Маслинената клонка“ или поради по-деликатни причини, свързани с чувствата на Едуард. Предположи по-скоро второто. Знаеше се, че именно Едуард я е устроил на работа и това бе станало причина няколко чифта ревниви тъмни очи да се насочват към нея без голяма топлота. „Работата е в това — мислеше си с униние Виктория, — че Едуард е прекалено привлекателен.“ Всичките тези момичета бяха влюбени в него, а неговото еднакво топло и любезно отношение към всички не съдействаше за промяна в състоянието на нещата. Виктория и Едуард се бяха договорили да не разкриват пред останалите близостта си. Ако откриеха нещо, заслужаващо внимание, не трябваше да се разбере, че го вършат заедно. Пред хората Едуард се отнасяше към нея, както и спрямо другите млади жени, само дето влагаше малко повече хладина в държанието си.