Агата Кристи - Среща в Багдад

„Според съобщения от Кайро от река Нил е било извадено тялото на сър Рупърт Крофтън Ли“. (Виктория насмалко не изпусна чашката си, а мисис Клейтън изохка). „Сър Рупърт излязъл от хотела, в който настанил след пристигането си със самолет от Багдад и вечерта не се завърнал. Бил е в неизвестност двадесет и четири часа, преди тялото му да бъде открито. Смъртта е била предизвикана от рана с нож в сърцето, а не от удавяне. Сър Рупърт бе известен пътешественик, пътувал из Китай и Белуджистан, и автор на няколко книги“.

— Убит! — възкликна мисис Клейтън. — Сега мисля че по-лошо място от Кайро няма. Джери, ти не знаеш ли нещо повече за това?

— Зная, че е бил в неизвестност — каза Клейтън. — Разбрах, че са му донесли на ръка някакво писмо, след което веднага напуснал бързо хотела, без да ползва транспорт и да каже къде отива.

— Виждаш ли? — обърна се Виктория към Едуард, след като закуската приключи и останаха отново насаме. — Всичко, което ти казах, е вярно. Първо убиха Кармайкъл, а сега — и сър Рупърт Крофтън Ли. Сега се срамувам, че го нарекох фукльо, струва ми се толкова неучтиво. Значи всички хора, които знаят или подозират нещо във връзка с тази странна работа, биват премахвани. Едуард, да не би сега да настъпи моят ред?

— За Бога, Виктория, не си давай вид, че си чак толкоз очарована от тази мисъл! Чувството ти за драматизъм е прекалено силно развито. Не виждам защо трябва някой да те премахва, след като ти всъщност не знаеш нищо. Моля те обаче наистина да бъдеш много внимателна.

— И двамата ще бъдем внимателни. Нали и теб забърках в това.

— Не се тревожи за това. Така животът ще бъде по-малко еднообразен.

— Да, но все пак се пази — тя внезапно потрепери. — Ужасно е! Изглеждаше толкова изпълнен с жизненост, за Крофтън Ли ми е думата, а сега и той е мъртъв. Това ме плаши. Наистина ме плаши.

— Откри ли своя младеж? — попита Дейкин. Виктория кимна утвърдително.

— А нещо друго?

Този път тя тъжно поклати глава.

— Хайде, хайде. Не губи присъствие на духа — ободри я мистър Дейкин. — Не забравяй, че в тази игра печалбите са малко и идват на големи интервали. Допусках все пак, че може и да си научила нещо там — знае ли човек, но не залагах на това.

— Мога ли да продължа да опитвам? — попита Виктория.

— А ти искаш ли?

— Да, искам. Едуард смята, че може да ми намери работа в „Маслинената клонка“. Ако бъда нащрек, може и да науча нещо, защо пък не? Там знаят нещо за Ана Шийл.

— Виж, това е много интересно, Виктория. Откъде го научи?

Виктория повтори чутото от Едуард — че „когато Ана Шийл дойде“, ще изпълняват „само нейните нареждания“.

— Това е много интересно — каза мистър Дейкин.

— Коя е Ана Шийл? — попита Виктория. — Сигурно ви е известно нещо за нея. Или тя за вас е просто едно име?

— Означава нещо повече от едно име. Тя е частен секретар на един американски банкер, ръководител на международна банкова групировка. Отпътувала е от Ню Йорк за Лондон преди около десет дни и оттогава е в неизвестност.

— В неизвестност? Да не би да е убита!

— Ако е така, тялото й не е открито.

— Но може и да е убита?

— Да, може и да е убита.

— Тя в Багдад ли трябваше да дойде?

— Нямам представа. От репликата на тази млада жена, Катрин, изглежда са я очаквали. Впрочем по-точно ще бъде да кажем, че изглежда още я очакват. Все още нямаме основания да смятаме, че не е жива.

— Може би в „Маслинената клонка“ бих могла да науча нещо повече по въпроса.

— Възможно е. Искам обаче да те предупредя още веднъж, Виктория, че трябва да бъдеш крайно внимателна. Организацията, срещу която си застанала, е безмилостна. Не бих искал да открият твоето тяло в река Тигър.

Момичето трепна и тихо каза:

— Като тялото на сър Рупърт Крофтън Ли. Знаете ли, онази сутрин, когато го видях в хотела тук, ми се стори, че в него има нещо странно. Нещо, което ме изненада. Много ми се ще да се сетя какво беше то.

— Странно в какъв смисъл?

— В смисъл на нещо необичайно — в отговор на въпроса, застинал в очите на мистър Дейкин, Виктория смутено поклати глава. — Може би ще се сетя по-нататък. Не беше нещо от особено значение.

— Всичко би могло да бъде от значение.

— Едуард смята, че ако ми намери работа, трябва да се преместя в нещо като пансион, подобно на другите момичета. Според него не бива да оставам тук.

— Твоят млад приятел проявява здрав разум. Хотелите в Багдад са много скъпи.