— Навярно това страшно те е шокирало — каза Едуард с разбиране.
— Наистина ме шокира — отвърна Виктория. — И капак на всичко ти ме питаш дали това не са мои измишльотини.
— Извинявай. Обаче теб те бива да си измисляш разни неща, съгласи се. Думата ми е за епископа на Лангоу и останалото.
— Това беше просто детско забавление — каза Виктория. — Сега обаче говоря сериозно, Едуард. Съвсем сериозно.
— Този човек, Дейкин май му беше името, е оставил у теб чувството, че знае за какво говори, така ли е?
— Да, наистина беше много убедителен. Кажи ми обаче, Едуард, откъде знаеш…
Прекъсна я глас от терасата.
— Ей, вие двамата, качвайте се. Напитките са поднесени.
— Идваме, — отвърна Виктория.
Мисис Клейтън, наблюдавайки как се качват, сподели с мъжа си:
— Нещо става тук! Нещо става с тези деца! Джералд, да ти кажа ли какво мисля?
— Разбира се, мила. Винаги ми е интересно да зная какво мислиш.
— Мисля, че това момиче, дето е дошло уж за да помага на вуйчо си в разкопките, всъщност е тук единствено заради този млад човек.
— Не вярвам, Роза. Те се изненадаха, когато се срещнаха тук.
— Няма такова нещо — отговори мисис Клейтън. — Ако питаш мен, изненаданият бе само той.
Джералд Клейтън поклати глава и се усмихна.
— Не прилича на археоложка — продължи мисис Клейтън. — Археоложките обикновено са сериозни очилати момичета. Много често — с влажни ръце.
— Мила моя, не можеш да правиш такива обобщения.
— Освен това са интелектуалки и така нататък. А това момиче е една мила малка невежа с много здрав разум. Напълно е различна. И той е хубаво момче. Жалко, че се е захванал с тези глупости, за „Маслинената клонка“ ми е думата. Предполагам обаче, че не е лесно човек да си намери работа. Би трябвало да намират работа на такива момчета.
— Това не е така лесно, мила. Правят се усилия това отношение. Работата е там, че те нямат квалификация, нямат опит и обикновено не умеят да се съсредоточават.
Вечерта Виктория си легна със смесени чувства.
Предметът на нейните издирвания — Едуард — бе открит. Но каквото и да правеше, тя не можеше да се освободи от смътно чувство на неудовлетвореност.
Една от причините всичко да изглежда театрално и недействително бе неверието на Едуард. Тя, Виктория Джоунс, малката лондонска машинописка, бе пристигнала в Багдад, бе видяла как убиват човек едва ли не пред очите й, бе станала таен агент или нещо почти толкова драматично. Накрая бе открила любимия мъж в тропическа градина с палми. В местност, която се предполагаше, че не е далеч от Райската градина.
В съзнанието й изплува куплет от детска песничка:
Колко мили са до Вавилон?
Шестдесет и още десетина.
Мога ли да стигна там преди да падне мрак?
Да, и даже да се върнеш пак.
Но тя все още не бе се завърнала, все още беше във Вавилон.
Може би никога нямаше да се завърне. Може би щеше да остане заедно с Едуард за вечни времена във Вавилон.
Искаше да го попита за нещо там, в градината. Райската градина… тя и Едуард… да пита Едуард… Мисис Клейтън ги извика и въпросът бе излетял от главата й… Трябваше обаче да си спомни, защото въпросът бе важен… Нещо не се връзваше… палми, градина… Едуард… сарацинската девойка… Ана Шийл… Рупърт Крофтън Ли. Нещо се губеше… О, само ако можеше да се сети…
… От дъното на хотелски коридор се зададе и тръгна към нея — жена с костюм, шит по поръчка. Стори й се, че вижда самата себе си, но когато жената я наближи, видя, че лицето е на Катрин. Едуард и Катрин! Нелепо беше! — „Ела с мен — каза тя на Едуард — и заедно ще открием мосю Лефарж“… Изведнъж пред тях се появи самият той, с лимоненожълти детски ръкавици и малка остра черна брадичка.
Едуард междувременно бе изчезнал и тя бе останала сама. Трябваше да се върне от Вавилон, преди да се смрачи…
„А ние поддържаме мрака.“
Кой изрече това? Насилие… Ужас… Зло… Кръв, капеща върху овехтяло кафяво наметало… А тя тичаше… тичаше… тичаше по дълъг хотелски коридор. И те я преследваха…
Виктория се събуди със стон.
— Кафе? — попита мисис Клейтън. — Как предпочиташ яйцата? Бъркани?
— Прекрасно.
— Виждаш ми се малко бледа. Да не ти е зле?
— Не. Просто не можах да спя добре. Не зная защо. Леглото е много удобно.
— Джералд, включи радиото, ако обичаш. Време е за новините.
Едуард влезе тъкмо след края на първия сигнал.
„Вчера в слово пред парламента министър-председателят запозна депутатите с най-новите данни за съкращенията на вноса от доларовата зона“ — започна емисията на новините.
Читать дальше