Агата Кристи - Среща в Багдад

Виктория имаше чувството, че макар и „Маслинената клонка“ да изглеждаше напълно безобидна, същото не можеше да се каже за нейния учредител и ръководител. Един-два пъти тя усети върху себе си мрачния и замислен поглед на доктор Ратбоун и макар да го посрещна с възможно най-невинното изражение на лицето си, усети внезапен пристъп на нещо като страх.

Веднъж, когато бе извикана при него, за да обясни някаква машинописна грешка, нещата отидоха по-далеч.

— Радвате ли се, че работите при, нас? — попита я д-р Ратбоун.

— Разбира се, сър — отвърна Виктория. — Неудобно ми е само дето допускам толкова много грешки.

— Грешките не ни смущават. Бездушни машини не ни трябват. Необходими ни са младост, великодушие и широта на възгледите.

Виктория се опита да придобие великодушен и щедър вид.

— Човек трябва да обича работата си. Трябва да обичате това, което вършите, да гледате напред към славното бъдеще. Чувствате ли всичко това, мило дете? — продължи д-р Ратбоун.

— Всичко е още толкова ново за мен — каза Виктория, — че още не съм го усвоила напълно, струва ми се.

— Разбирателство. Разбирателство трябва да има между младите хора. Това е най-важното. Приятни ли са ви вечерите, прекарани в свободни дискусии и размяна на мнения?

— О, да! — отговори Виктория, която не можеше да ги понася.

— Разбирателство трябва, а не неразбирателство. Любов да цари, а не омраза. Бавно, но сигурно това ще се получи. Чувствате това, нали?

Като си спомни за безкрайните дребни дрязги, за взаимната неприязън, за караниците, разправиите и обидите, Виктория така и не съобрази какъв точно отговор се очаква от нея.

— Понякога — започна тя предпазливо — хората са трудни.

— Зная, зная — въздъхна доктор Ратбоун. Благородното му чело се смръщи в недоумение. — Какво се е случило, че Майкъл Ракунян ударил Айзък Наум и му разбил устата?

— Имаха малък спор — обясни Виктория. Доктор Ратбоун мрачно се замисли.

— Търпение и вяра — промърмори той. — Търпение и вяра.

Виктория на бърза ръка измънка някакво съгласие и си тръгна. После се сети, че бе забравила да си прибере машинописния текст, и се върна. Погледът на доктора, който срещна в този миг, бе изпълнен с остра подозрителност. Изненада се и с известно безпокойство се замисли, доколко отблизо я следи той и какво в действителност мисли за нея.

Инструкциите на мистър Дейкин бяха съвсем ясни. Ако имаше нещо да му съобщава, трябваше да се придържа към определени правила. Той й бе дал стара, избеляла розова носна кърпа. Ако имаше нещо да му докладва, трябваше да се разходи по брега до общежитието, в което се бе настанила, както и без това правеше често при залез-слънце. Там имаше тясна пътека, дълга около четвърт миля. На едно място пътеката се пресичаше от широки стъпала, водещи към самия бряг, където стояха постоянно закотвени лодки. От една дървена греда стърчеше ръждив гвоздей. Ако искаше да влезе в контакт с Дейкин трябваше да закачи на гвоздея къс от розовата носна кърпа. Досега такова нещо не се бе налагало, размисли горчиво Виктория. Засега тя просто вършеше немарливо една зле платена работа. С Едуард се срещаше сравнително рядко, тъй като през по-голямата част от времето доктор Ратбоун го командироваше в отдалечени места. Сега например току-що се бе завърнал от Персия. По време на неговото отсъствие тя има една кратка и не дотам удовлетворителна среща с Дейкин. Съгласно инструкцията трябваше да отиде в хотел „Тио“ и да попита дали не е забравила там един пуловер. След като получи отрицателен отговор, бе пресрещната от Маркъс, който веднага й натрапи една почерпка на терасата към реката. През това време Дейкин се появи откъм улицата и Маркъс веднага го включи в компанията. Някой извика Маркъс и сега Виктория остана насаме с Дейкин, който отпиваше от своята лимонада.

Не без загриженост Виктория призна липсата на някакъв напредък. Дейкин обаче реагира великодушно.

— Мило дете, та ти самата не знаеш какво да търсиш и дали има въобще нещо за намиране. Разкажи ми по-добре какво мислиш за „Маслинената клонка“.

— Спектакълът е доста неясен — отвърна бавно Виктория.

— Разбирам, че е неясен. Въпросът е дали не е и фалшив.

— Не зная — призна тя. — Хората се отнасят доста лековерно към културата, не зная дали разбирате какво искам да кажа.

— Вероятно искаш да кажеш, че към културната дейност хората не подхождат с тази предпазливост, която проявяват към предложенията да вършат благотворителност или да сключат някоя финансова сделка. Така е. Там ще откриеш много истински ентусиасти, не ще и дума. Въпросът е дали гази организация се използва от някого.