Агата Кристи - Среща в Багдад

„Предполагам — помисли си гузно тя, — че за такива неща — лъжлива самоличност, биха могли да ме пратят и в затвора.“

Но след това се успокои, като реши, че подобна измама законът наказва, само когато чрез нея се цели получаване на пари. Дали това беше наистина така Виктория не знаеше, тъй като разбираше от право толкова, колкото и повечето хора. Все пак стори й се оптимистично.

Пътуването с влак като всяко ново преживяване бе очарователно, макар и влакът да не отговаряше на представите й за експрес. Започна да осъзнава, че нетърпението й се дължи на факта, че е жител на Запада.

На гарата я посрещна кола от консулството и я отведе там. Автомобилът прекоси широк портал и влезе в прекрасна градина. След малко спря пред стълбище, водещо към тераса, която обграждаше цялата къща. Мисис Клейтън, усмихната енергична жена, я посрещна при вратата от телена мрежа.

— Много се радвам на идването ви — поздрави я тя. — Басра е наистина прекрасна през това време на годината и не би трябвало да си заминавате от Ирак, без да сте я видяла. За щастие тъкмо сега нямаме много гости. Има дни, когато се чудим как да ги настаним. В момента при нас е само един очарователен млад човек, който работи с доктор Ратбоун. За малко се разминахте с мистър Ричард Бейкър. Замина тъкмо преди да получа телеграмата на мисис Кардю-Тренч.

Виктория нямаше представа кой е Ричард Бейкър, но реши, че е добре, дето е заминал.

— Беше се отбил до Кувейт за два дни — продължаваше мисис Клейтън. — И това е място, което непременно би трябвало да посетите, преди да го развалят, а това ще стане скоро. Рано или късно всеки град загубва привлекателност. Какво бихте предпочела първо — да вземете баня или да пиете кафе?

— Баня, ако обичате — каза Виктория с благодарност.

— Как е мисис Кардю-Тренч? Това тук е вашата стая, а това е банята. Отдавна ли се познавате с нея?

— О не — отвърна Виктория искрено. — Съвсем скоро се запознах с нея.

— Предполагам, че още първите петнадесет минути ви е устроила разпит, нали? Ужасна клюкарка е, както надявам се, сте разбрала. Има манията да знае всичко за всеки. Тя обаче е много приятна за компания и е наистина първокласен играч на бридж. Сигурна ли сте, че преди банята няма да изпиете едно кафе или нещо друго?

— Наистина не, благодаря.

— Е, в такъв случай ще се видим по-късно. Нищо друго ли не ви трябва?

Мисис Клейтън се отдалечи като щастлива пчела, а Виктория се изкъпа и се погрижи за лицето и косата си със старанието на млада жена, която не след дълго ще се срещне с млад мъж, когото е харесала.

Надяваше се, ако е възможно, да се срещне с Едуард насаме. Не мислеше, че той ще направи някакви нетактични забележки. За щастие познаваше я като „Джоунс“ и допълнителното „Поунсфут“ нямаше да го изненада. Изненадващо обаче щеше да бъде самото й присъствие в Ирак и именно поради това Виктория се надяваше да го хване насаме поне за секунда-две.

И така, след като облече лятна рокля — климатът в Басра напомняше този на юнски ден в Лондон, промъкна се тихо през вратата и зае позиция на балкона. Оттам щеше да забележи, когато той се върнеше, както тя предполагаше, от митницата.

Пръв пристигна висок слаб мъж със замислено изражение на лицето. Когато се изкачи по стълбите, Виктория се скри зад ъгъла на балкона. Именно в този момент видя как Едуард влиза през градинската врата.

Вярна на традицията на Жулиета, тя се облегна на парапета и изшътка.

Едуард, който й се стори по-привлекателен от всякога, рязко повдигна глава и се озърна.

— Насам — прошепна едва доловимо Виктория. Едуард отправи поглед към нея и на лицето му се изписа крайно изумление.

— Боже мой! — възкликна — Ти!

— Тихо. Почакай ме. Сега ще сляза.

Виктория измина тичешком разстоянието до мястото, където Едуард послушно бе застанал, без все още да прикрива удивлението си.

— Не може да съм пиян в толкова ранен час. Ти ли си наистина?

— Ами, аз съм — отвърна Виктория щастливо тутакси.

— Но какво правиш тук? Как се оказа в Басра? Бях решил, че никога повече няма да те видя.

— И аз си мислех същото.

— Това е просто чудо! Как се озова тук?

— Със самолет.

— Естествено, че е било със самолет. Иначе нямаше как да пристигнеш толкова бързо. Исках да зная кое е благословеното нещо, което те докара в Басра.

— Влак.

— Нарочно се шегуваш с мен, малка грубиянке. Боже мой, колко се радвам да те видя! Кажи ми, моля те, как пристигна тук, този път сериозно.