Агата Кристи - Среща в Багдад

Установиха наблюдение на всички граници. По погрешка бяха убити невинни хора. Онези не ценят особено човешкия живот. Така или иначе, той успя някак си да се промъкне незабелязано — до тази вечер.

— Значи, това е бил той?

— Да, мила. Един много смел и доблестен млад човек.

— А доказателствата? Успяха ли да му ги отнемат?

На умореното лице на Дейкин се появи съвсем слаба усмивка.

— Не вярвам да са успели. Познавах добре Кармайкъл и съм сигурен, че не са успели. Той обаче загина, без да успее да ни каже какви са тези доказателства и как да се сдобием с тях. Мисля, че когато е умирал, се е опитвал да ни насочи към следата с думите „Луцифер — Басра — Лефарж“. Бил е в Басра, опитал се е да се добере до посолството и там насмалко не са го застреляли. Възможно е да е оставил доказателствата някъде в Басра. Искам ти, Виктория, да отидеш там и да се опиташ да ги откриеш.

— Аз?

— Да. Нямаш опит. Не знаеш какво трябва да търсиш. Обаче именно ти си чула последните думи на Кармайкъл и те биха могли да ти подскажат нещо, когато отидеш там. Кой знае, току-виж ти провърви.

— С радост бих отишла в Басра, — заяви нетърпеливо Виктория.

Дейкин се усмихна.

— Не се и съмнявам, нали твоят младеж е там! Не е лошо за прикритие. Върви, отваряй си очите и ушите на четири и се пази. Не мога да ти дам никакви указания за действие, а и не бих искал. Изглеждаш млада жена, способна сама да съобрази какво трябва да прави. Какво означават думите „Луцифер“ и „Лефарж“, ако приемем, че си чула добре, не зная. Склонен съм да се съглася с предложението ти, че „Лефарж“ навярно е име. Опитай се да откриеш притежателя му.

— Как да отида в Басра? — попита Виктория делово — И с какви пари?

Дейкин извади портфейла си и й подаде пачка банкноти.

— Ей с тези пари. Колкото до пътуването до Басра утре сутрин заприказвай старата скумрия Кардю-Тренч. Кажи й, че желаеш да видиш Басра, преди да се отправиш за мястото на разкопките. Поискай й съвет за хотел. Тя непременно ще ти препоръча да се настаниш в консулството и ще изпрати телеграма до мисис Клейтън. По всяка вероятност ще откриеш твоя Едуард там. Семейство Клейтън са много гостоприемни и всички отсядат при тях. Един последен съвет: ако ти се случи нещо неприятно и започнат да те разпитват какво знаеш и кой те е изпратил, не се прави на героиня. Веднага признай всичко.

— Много ви благодаря — каза Виктория. — Ужасно не понасям болка и се боя, че ако започнат да ме изтезават, няма да издържа.

— Никой няма да си прави труда да те изтезава — успокои я мистър Дейкин, — освен ако не попаднеш на някой садист. Изтезанията вече са старомодни. Едно леко убождане с игла и ще отговориш на всеки въпрос най-искрено, без да съзнаваш това. Живеем във времената на науката. Затова и не ти наговорих големи приказки за секретността. Не можеш да им кажеш нищо, което те вече да не знаят. След случилото се тази вечер ще ме наблюдават по-внимателно. Би трябвало да го сторят. И не само мен, но и Рупърт Крофтън Ли.

— А може ли да споделям с Едуард какво върша?

— Оставям на теб да решиш. Теоретически погледнато, не би трябвало да казваш нищо никому. Никому! — Дейкин присви вежди. — Не забравяй, че би могла да поставиш в опасност и неговия живот. Предполагам, че щом се е държал доблестно в авиацията, опасностите няма да го плашат. А и две глави винаги разсъждават по-добре от една. Значи той смята, че има нещо гнило в „Маслинената клонка“, където работи? Любопитно, много любопитно.

— Защо?

— Защото и ние мислим същото — отвърна Дейкин. Сетне добави още нещо. — Нека все пак ти дам два малки съвета на раздяла. Не ми се сърди, но влагай по-малко разнообразие в лъжите си. Иначе лъжите по-трудно се запомнят и отстояват. Зная, че си виртуоз, но не усложнявай излишно нещата, това е съветът ми.

— Ще запомня — отвърна Виктория с подобаващата скромност в гласа. — А другият съвет?

— Бъди винаги нащрек в случай, че се спомене една млада жена на име Ана Шийл.

— Коя е тя?

— Не зная много за нея. Бихме желали да научим малко повече.

— Разбира се, че трябва да се настаниш в консулството — каза мис Кардю-Тренч. — Глупости, мила, няма какво да правиш в хотела на летището. На семейство Клейтън ще им бъде много приятно да им гостуваш. От години ги познавам. Ще изпратим телеграма и ще вземеш влака още тази вечер. Те познават много добре и доктор Поунсфут Джоунс.

Виктория поруменя. Епископът на Лангоу, т.е. епископът на Лангуо, бе едно нещо. Доктор Поунсфут Джоунс от плът и кръв бе съвсем друго нещо.