Тази картина, разбира се, е съвсем обща. Тя в крайна сметка води към заключението, че някъде една трета група хора, чиито намерения са все още неясни, умишлено поощрява броженията и неразбирателството, и чрез умело прикривани парични операции и сделки със скъпоценни камъни преследва някакви собствени цели. Имаме основания да смятаме, че във всички страни има агенти на тази група, някой от които са се установили там от дълги години. Някои заемат ключови и видни места в управлението, други са на скромни и незабележими длъжности, но всички те работят заедно в името на една неизвестна цел. В резюме, повтарят се точно действията на Петата колона от началото на последната война, само че този път в световен мащаб.
— Кои са обаче тези хора? — попита Виктория.
— Според нас те не принадлежат към определена националност. Боя се, че целта им е усъвършенстването на света. Илюзията, че със сила можеш да наложиш хилядолетно щастие на човешката раса, е една от най-опасните заблуди. Тези, които желаят просто да си натъпчат джобовете, в крайна сметка не могат да причинят голяма вреда. Алчността в края на краищата се самоунищожава. Обаче вярата, че може да съществува една прослойка от свръхчовешки същества, от свръхчовеци, които да управляват потъващия в упадък свят — това, Виктория, е най-зловещата и страшна заблуда. Когато си кажеш „аз не съм като другите хора“, ти се лишаваш от двете най-ценни качества, които човечеството се е стремило да постигне: скромността и чувството за братство.
— Е, не трябва да ти изнасям проповеди. Нека просто ти обясня какво ни е известно. Знаем, че има няколко центъра на такава дейност. Един има в Аржентина, друг в Канада. Има поне един или повече и в САЩ. Предполагаме, макар и това още да не е потвърдено, че има един и в Русия. А сега ще ти опиша нещо много интересно.
През изминалите две години двадесет и осем обещаващи млади учени от различни националности изчезнаха от своите страни. Същото се случи и с много строителни инженери, летци, електроинженери и много други квалифицирани хора. Изчезванията имат една обща черта: във всички случаи става дума за хора, които са млади, амбициозни и нямат близки родственици. Освен тези, които са ни известни, навярно има и много други, и у нас започват да се раждат някои догадки относно това, с което те биха могли да се занимават.
Виктория продължаваше да слуша съсредоточено.
— Би могла да ми кажеш, че в наше време е невъзможно да отидеш където и да е, без това да се узнае от целия свят. Разбира се, нямаме предвид секретните мисии, такива могат да се провеждат навсякъде. Говорим за масовите пътувания. Все още обаче в света има непосетени или слабо посещавани места. Места, които са отдалечени от търговските пътища и са изолирани от планини и пустини. Там живеят хора, които все още могат да си позволят да не допускат сред себе си никакви чужденци. Хора, които никой не познава или в най-добрия случай са били посетени от някой самотен и смел пътешественик. Там могат да станат неща, за които никога няма да се узнае във външния свят, или пък вестите ще достигнат до него единствено като смехотворен невероятен слух.
Има едно такова място, няма значение къде точно се намира. До него може да се достигне откъм Китай, а никой не знае какво точно става във вътрешността на Китай. Може да се достигне и откъм Хималаите, но такова едно пътуване, освен за посветените, е крайно трудно и продължително. Там сега се събират хора и оборудване, след като се отклонят от първоначално обявеното си предназначение. Не е необходимо да ти описвам целия механизъм, по който това се прави.
Един човек обаче се заинтересувал какво става там и тръгнал по интересна следа. Бил необикновен човек, с множество приятели и познати из целия Изток. Бил роден в Кашгар и знаел дузина местни езици и диалекти. Заподозрял нещо и тръгнал по следата. Това, което чул, било толкова невероятно, че когато се завърнал в цивилизования свят и го съобщил, не му повярвали. Признал, че при пътуването си се разболял от треска и към него се отнесли като към човек, имал халюцинации.
Единствено двама души му повярваха. Единият съм аз. Нямам нищо против да вярвам на невероятни неща, толкова често излизат верни. А другият… — той се поколеба.
— Да? — попита Виктория.
— Другият бе сър Рупърт Крофтън Ли. Голям пътешественик и човек, който също е посещавал тези местности и има представа за възможностите им.
В заключение Кармайкъл — това е моят човек, реши да провери лично чутото. Пътешествието му бе трудно и опасно, на той се бе подготвил великолепно за него. Замина преди девет месеца. Едва преди няколко седмици получихме вест за него. Бил жив и открил това, което търсел. Категорични доказателства. Другата страна обаче вече беше по следите му. За нея било жизненоважно той да не успее да се завърне с доказателствата си. А ние получихме доказателства, че цялата система е проникната и инфилтрирана от техните агенти. Дори от собствения ми отдел изтича информация. А част от нея, Бог ми е свидетел, изчита на много високо равнище.
Читать дальше