Агата Кристи - Среща в Багдад

— Много добре — каза Дейкин с одобрение.

Взе стол и седна до леглото й. Гледаше я така, сякаш ще й поставя диагноза.

— Сега ще ми кажете ли какво става? — попита Виктория.

— Хайде първо да ми разкажеш за себе си? Какво правиш тук? Защо дойде в Багдад?

Дали защото бе нощ или пък в личността на Дейкин имаше нещо, вдъхващо доверие (по-късно Виктория реши, ме е второто), но този път тя спести красивите и ефектни измислици, обясняващи нейното присъствие в Багдад. Съвсем простичко и откровено му разказа всичко. За срещата си с Едуард, за решението си да замине за Багдад, за щастливия шанс с мисис Хамилтън Клип и за отчаяното си финансово положение.

— Така… — каза Дейкин, след като тя приключи разказа си.

Помълча малко, преди да проговори отново:

— Може би не бива да те замесвам в тази история. Работата е там, че ти вече си част от нея, независимо дали това ми харесва или не. И след като вече си част от нея, би могла да работиш за мен.

— Можете да ми намерите работа? — Виктория се изправи и бузите й поруменяха от надежда.

— Може би. Но не такава работа, за каквато ти си мислиш. Работата, която имам предвид, е сериозна. И опасна.

— Няма значение — отвърна бързо момичето. — Нали не е непочтена? — добави с известно съмнение в гласа. — Зная, че умея да съчинявам безброй лъжи, но всъщност никога не бих направила нещо непочтено.

Дейкин леко се усмихна.

— Колкото и да е странно, способността ти да измисляш бързо убедителни лъжи е едно от качествата, които те правят подходяща за тази работа. Не, не е непочтена. Напротив, ще работиш в името на законността и реда. Сега ще те запозная с работата в най-общи линии, разбира се, но така, че да разбереш съвсем ясно с какво ще се занимаваш и от какви опасности трябва да се пазиш. Изглеждаш ми здравомислеща млада жена и не ми се вярва да са те спохождали мисли за проблемите на световната политика. В това няма впрочем нищо лошо. Хамлет много мъдро е казал, че няма добри или лоши неща, а нашите помисли ги правят такива.

— Всички говорят, че рано или късно отново ще има война — каза Виктория.

— Точно така — отвърна мистър Дейкин. — А защо според теб всички говорят така, Виктория?

Тя присви вежди:

— Ами заради Русия. Заради комунистите. Заради Америка…

— Виждаш ли — каза Дейкин, — това не са твои думи и твои мисли. Прочела си ги във вестниците или си ги чула от радиото и при случайни разговори. Вярно е, че в света има два различаващи се мирогледа. В общественото съзнание те са известни като „Русия и комунистите“ и „Америка“. Единствената надежда за бъдещето, Виктория, е да има мир, да има производство, да има съзидание, а не разрушение. Следователно всичко зависи от личностите, които отстояват двата различни мирогледа — дали те ще се задоволят с това, което имат, дали ще се съгласят да запазят различията си, но да намерят някаква обща основа за съгласие или поне за търпимост. Вместо това на практика се получава тъкмо обратното — непрестанно се разширява пропастта между двете групи и взаимните им подозрения нарастват. Някои неща наведоха един-двама души на мисълта, че това е следствие от дейността на трета страна или група, която работи в нелегалност и чието съществуване почти никой в света не подозира. Когато се появи възможност за постигане на договореност или въобще някакъв признак за отслабване на взаимната подозрителност, винаги става някакъв инцидент, който вдъхва отново у едната страна недоверие, а у другата — истеричен страх. Тези неща не са случайни, Виктория. Те се вършат умишлено и преследват предварително поставени цели.

— Защо мислите така и кой според вас ги върши?

— Една от причините да разсъждаваме така, са парите. Идват не оттам, откъдето трябва. Парите, Виктория, винаги са най-добрият индикатор за това, което става в света. Както един лекар проверява пулса ти, за да разбере какво е здравословното ти състояние, така и парите са кръвоносният поток, захранваш всяко едно велико движение или кауза. Без пари движенията тъпчат на място. В нашия случай са замесени много пари, и макар и движението им да е умело и изкусно прикривано, определено има нещо, което не е наред както с източника на тези пари, така и с предназначението им. Много неофициални стачки и множество заплахи към европейски правителства, водещи страните си към възстановяване, се организират и провеждат от комунисти, които са искрени радетели за своята кауза. Парите за тези начинания обаче не идват от комунистически източници, и когато тръгнем по следите им, стигаме до най-странни и неочаквани места. В същото време в Америка и в други страни се надига една все по-силна вълна на страх от комунизма, на почти истерична паника. И тук се оказва, че парите не идват от най-правдоподобните източници. Не са капиталистически пари, макар че естествено минават през капиталистически ръце. Трети факт: изглежда, че огромни парични суми просто излизат напълно от обръщение. Все едно да наблюдаваш как вещите, които си купувала с всяка седмична заплата — гривни, столове и така нататък, изчезват от полезрението ти. Из целия свят се забелязва рязко нарастване на търсенето на диаманти и други скъпоценни камъни. Минават през дузина ръце, докато накрая изчезват и не могат да бъдат открити.