Агата Кристи - Среща в Багдад

— Как ви прозвуча?

— Като „Лефарж“, струва ми се.

— Лефарж — повтори Дейкин замислено.

— Какво означава всичко това? — попита Виктория — И какво ще правя сега?

— Преди всичко трябва да ви измъкнем от тази работа, колкото се може по-лесно. А какво става, ще ви обясня по-късно. Първо трябва да открием Маркъс. Хотелът е негов и Маркъс е човек с много здрав разум, макар това да не проличава винаги от разговорите с него. Ще го доведа тук. Едва ли си е легнал, защото сега е едва един и половина, а той рядко си ляга преди два. Погрижете се за външния си вид, докато го доведа. Маркъс е много отзивчив към изпадналите в премеждие красавици.

Излезе от стаята. Сякаш насън, момичето отиде до тоалетката, среса косата си, гримира лицето си по такъв начин, че да придобие необходимата бледност, и се отпусна в едно от креслата, щом чу приближаващите стъпки. Дейкин влезе, без да чука. След него в стаята се вмъкна туловището на Маркъс Тио.

Този път той бе сериозен. На лицето му не бе изписана обичайната усмивка.

— Виж сега, Маркъс — каза мистър Дейкин, — трябва да помогнеш. Клетото момиче е ужасно шокирано. Този мъж нахълтал в стаята й и припаднал. Тя има много добро сърце и затова го укрила от полицията. Той пък умрял. Не е трябвало да го пуска, но какво да правиш. Такива са момичетата.

— Разбира се, че тя не обича полицията — отвърна Маркъс. — Никой не обича полицията. И аз не я обичам. Трябва обаче да поддържам добри отношения с нея заради хотела. Искаш да им дам рушвет ли?

— Искаме само да изнесем тялото от хотела незабелязано.

— И аз искам същото. И на мен не ми трябва труп в хотела. Но, това май няма да е лесно, а?

— Мисля, че ще се справим — каза Дейкин. — Ти нали имаш лекар роднина?

— Да. Пол, мъжът на сестра ми, е доктор. Много мило момче. Не искам обаче да го замесвам в тази работа.

— Не е необходимо да го замесваш. Слушай, Маркъс, ние ще пренесем тялото от стаята на мис Джоунс отсреща, в моята стая. По този начин тя ще излезе от тази история. После ще използвам телефона ти. След десет минути в хотела ще дойде откъм улицата един млад човек — много пиян, ще се държи за единия хълбок. Ще търси мен и ще произнася името ми така, че всички да чуят. Ще се довлече до стаята ми и ще припадне. Аз ще изляза, ще те потърся и ще те помоля да извикаш доктор. Ти ще докараш шурея си. Той ще извика линейка и ще си тръгне заедно с нея и с моя пиян приятел. Приятелят ми ще умре, преди да стигнат до болницата. Ще излезе, че е бил намушкан с нож. За теб това е чудесно. Бил е намушкан още на улицата, преди да влезе в твоя хотел.

— Аха, разбирам. Шуреят ми ще прибере тялото, а младият човек, който играе ролята на пияница, сутринта ще се измъкне незабелязано от хотела. Така ли е?

— Правилно ме разбра.

— Ив хотела ми няма да се открие тяло? И мис Джоунс няма да си има неприятности? Струва ми се, приятелю, че идеята ти е много добра.

— Добре, тогава започни да разчистваш терена. Аз ще закарам тялото в моята стая. А ти прибери прислугата си, която цяла нощ шари из коридорите. Иди в стаята си, събери своите хора и им измисли някаква задача. Да пренасят куфари или нещо от този род.

Маркъс кимна и напусна стаята.

— Ти си силно момиче — обърна се Дейкин. — Помогни ми да го отнеса в моята стая.

Виктория кимна. Заедно вдигнаха безжизненото тяло, прекосиха коридора и положиха трупа в леглото на Дейкин. В дъното на коридора се чуваше разгневеният глас на Маркъс.

— Имаш ли ножици? — попита Дейкин. — Изрежи окървавеното място от чаршафа си. Не вярвам кръвта да е стигнала до дюшека, защото наметалото е попило по-голямата част от нея. Ще дойда при теб след час. Почакай малко, пийни от тази бутилка.

Виктория се подчини.

— Добро момиче — каза Дейкин. — А сега се прибери в стаята си. Изгаси лампата. Както ти казах, ще дойда да те видя след час.

— И тогава ще ми обясните ли какво означава всичко това?

Той я изгледа продължително по един доста странен начин, но не отговори на въпроса й.

Виктория лежеше на тъмно и се вслушваше в мрака. Чу шумните звуци, присъщи на пиянска разправия:

— Трябва да ти кажа нещо, мой човек. Досега се разправях с един…

Чуха се позвънявания. После и други гласове. Въобще имаше някаква глъчка, последвана от относително затишие. Относително, защото в някоя стая бяха пуснали плоча с арабска музика. Тъкмо започна да й се струва, че са изминали часове, когато чу как някой внимателно отваря вратата. Тя се изправи в леглото си и запали нощната лампа: