Агата Кристи - Среща в Багдад

Нямаше към кого да се обърне и за съвет. Маркъс бе любезен, но не слушаше какво говорят събеседниците му. Не можеше да разчита и на мисис Кардю-Тренч, която от първия ден се бе отнесла с подозрение към нея. Нито на мисис Хамилтън Клип, потънала в Киркук. Нито на доктор Ратбоун.

Трябваше да си набави отнякъде пари или да си намери работа. Каквато и да е работа. Да гледа деца, да лепи пощенски марки в някоя канцелария, да стане сервитьорка… В противен случай щяха да я предадат на генералния консул, той щеше да я репатрира в Англия й тя никога повече нямаше да види Едуард…

От многото вълнения накрая заспа.

Събуди се няколко часа по-късно и след като реши, че няма какво повече да губи, отиде в ресторанта, където опита почти цялото меню. Хапна солидно. След като приключи, се почувства сита като боа и определено в по-добро настроение.

„Няма защо повече да се тревожа — помисли си Виктория. — Утре ще му мисля. Или може да се появи някакъв щастлив шанс, или ще измисля нещо, или Едуард ще се завърне.“

Преди да си легне, се разходи по терасата. Тъй като според живеещите в Багдад сега имаше арктическа зима, отвън нямаше никой, освен един от келнерите, който се беше облегнал на парапета, загледан в реката. Когато съзря Виктория, виновно се отдръпна и се скри в хотела през служебния вход.

За Виктория, пристигнала от Англия, навън беше обикновена лятна вечер, малко прохладна наистина. Тя бе очарована от гледката на река Тигър на лунна светлина. Отвъдният бряг изглеждаше тайнствен и ориенталски с палмовите си силуети.

— Е, все пак поне успях да дойда тук — ободри се тя. — Все ще се оправя. Все ще се появи някаква възможност за това.

С това заклинание в духа на мистър Микобър 3 3 Герой от романа „Дейвид Копърфийлд“ от Ч. Дикенс. — Б.пр. отиде да си легне. Келнерът отново се измъкна безшумно на терасата и продължи заниманието си — закрепи едно въже, навързано на възли, единият край на което стигаше до повърхността на реката.

След малко от сянката се появи още една фигура се присъедини към него.

— Всичко наред ли е? — попита мистър Дейкин.

— Да, сър. Няма нищо подозрително.

След като се увери, че работата е свършена както трябва, мистър Дейкин отново потъна в мрака. Там смени бялата келнерска куртка със собственото си невзрачно, синьо раирано сако и спокойно тръгна към края на терасата, откъдето започваха стъпалата, водещи към улицата.

— Вечерите вече захладняха — отбеляза Кросби, който дойде при него на излизане от бара. Вие едва ли го усещате, след като идвате от Техеран.

Двамата мъже запушиха. Ако не повишаха тон, никой не би могъл да дочуе разговора им.

— Кое е това момиче? — тихо попита Кросби.

— Изглежда е племенница на археолога. На Поунсфут Джоунс.

— Тогава всичко е наред. Като зная обаче, че е пътувала в един самолет с Крофтън Ли…

— Не трябва никога да отслабваме бдителността си — каза Дейкин.

Мълчаливо продължиха да пушат.

— Наистина ли смятате, че е разумно цялата работа да се прехвърли от посолството тук? — попита Кросби.

— Според мен, да.

— Независимо от това, че всичко бе предварително планирано до най-малки подробности?

— И в Басра работата бе предварително планирана до най-малки подробности. И се провали.

— Зная, зная. Между другото, Салах Хасан е бил отровен.

— Никак не се учудвам. Имаше ли опит да се влезе в консулството?

— Предполагам, че е имало. Станала е някаква кавга, един е стрелял с револвер — той замълча за малко. — Ричард Бейкър успял да го разоръжи.

— Ричард Бейкър — повтори Дейкин замислено.

— Познавате ли го? Той е…

— Да, познавам го.

След кратка пауза Дейкин продължи:

— Импровизация, само на нея залагам. Щом, както казвате, всичко е предварително планирано, а нашите планове са известни на противника, ще му бъде лесно да предугажда действията ни. Съмнявам се дали Кармайкъл ще се реши да доближи посолството. А даже и да успее да го направи… — Дейкин поклати глава.

— В този град само вие, аз и Крофтън Ли знаем какво става.

— Те ще разберат, че Крофтън Ли е напуснал посолството и се е преместил тук.

— Разбира се. Това е неизбежно. Но, Кросби, вярвам, че си давате сметка, че на нашата импровизация те ще трябва също да противопоставят нещо импровизирано. То ще трябва да е набързо обмислено и набързо подготвено. Ще трябва да се направи, как да го кажа, отвън. Не може и дума да става да са заложили някого в засада в „Тио“ от шест месеца. „Тио“ до този момент беше извън играта. Досега никога не е имало идея да се използва като място за среща. — Погледна часовника си: — Ще ида да поговоря с Крофтън Ли.