Агата Кристи - Среща в Багдад

— Да. Доктор Ратбоун е тук. Той е горе. Ние не безпокоим.

Внезапна вълна на англосаксонската нетърпимост към чужденците изпълни Виктория. По нейна преценка „Маслинената клонка“ вместо да създава приятелски отношения между чужденците, водеше до тъкмо противоположен резултат.

— Току-що пристигам от Англия — каза тя с интонация почти като на самата мисис Кардю-Тренч — и нося много важно послание за самия доктор Ратбоун, което трябва да му предам лично. Моля ви, заведете ме при него веднага. Съжалявам, че ще го обезпокоя, обаче трябва да го видя. Незабавно — допълни тя за убедителност.

Пред една властна британка, решила да постигне своето, бариерите почти винаги падат. Младата жена я поведе към друга стая, оттам се изкачиха по стълба и излязоха в галерия с изглед към двора. Младата жена почука на една врата и се чу мъжки глас:

— Влезте.

Младата жена отвори вратата и даде знак на Виктория да влезе.

— Дамата е дошла от Англия. Желае да говори с вас.

Иззад голямо бюро, покрито с книги, се надигна един мъж.

Бе възрастен човек с внушителен вид, около шестдесетгодишен, с високо чело и бяла коса. Излъчваше доброжелателност, обаяние и доброта, очевидно най-присъщите на личността му черти. Ако беше актьор, режисьорът без колебание би му възложил ролята на Великия филантроп.

Посрещна Виктория с топла усмивка и подаде ръка:

— Значи току-що идвате от Англия? За пръв път ли сте в Изтока?

— Да.

— Любопитно ми е как го приемате. Някой ден ще трябва да ми разкажете. Така… срещали ли сме се преди? Късоглед съм, пък и вие не ми казахте името си.

— Не ме познавате — каза Виктория, — но съм приятелка на Едуард.

— Приятелка на Едуард? Чудесно. Той знае ли, че сте в Багдад?

— Все още не.

— Е, това за него ще бъде приятна изненада, щом се върне.

— Щом се върне? — каза Виктория с отпаднал глас.

— Да. Едуард сега е в Басра. Наложи ми се да го изпратя там, за да освободи няколко сандъка с книги. На митницата има много досадни формалности и досега не успяхме да освободим пратките. В такива случаи е необходимо да имаш подход към хората, а Едуард умее това. Знае кога да бъде любезен и кога твърд, и няма да се успокои, докато не свърши работа. Докарва нещата докрай. Ценно качество у един млад човек. Имам много добро мнение за Едуард. — В очите му проблесна закачка. — Едва ли обаче е необходимо да хваля Едуард пред вас, нали, млада госпожице?

— Кога… кога ще се върне Едуард, от Басра? — попита Виктория почти шепнешком.

— Кога точно не зная. Няма да се върне преди да свърши работата, а в тази страна не е прието да се бърза. Кажете ми къде сте се настанила и аз ще се погрижа да ви се обади веднага щом се завърне.

— Чудя се — промълви Виктория отчаяна, давайки си сметка за плачевното си финансово положение, — чудя се дали не бих могла да работя при вас.

— Това е прекрасно — каза топло доктор Ратбоун. — Разбира се, че ще можете. Винаги имаме нужда от помощници. Особено от английски момичета. Чудесно се справяме с работата, наистина чудесно, но все още има много да се прави. Хората са отзивчиви наистина. Тридесет души ми помагат на доброволни начала — цели тридесет — и при това работят с голям ентусиазъм. Ако желаете, и вие бихте могла да ни окажете огромна помощ.

Изразът „на доброволни начала“ раздразни ушите на Виктория.

— Всъщност аз търся платена работа — поясни тя.

— О, Боже мой — ентусиазмът в гласа на доктор Ратбоун спадна. — Това би било доста трудно. Платените ни сътрудници са съвсем малко на брой и засега са ни достатъчни, като се имат предвид и доброволците.

— Не мога да си позволя да работя без заплащане — обясни Виктория. — Всъщност аз съм квалифициран стенограф-машинописец — добави тя, без да й мигне окото.

— Убеден съм, че сте квалифицирана, драга ми млада госпожице. Вие просто излъчвате компетентност, ако мога да се изразя така. При нас обаче нещата опират до лири стерлинги. Дори да започнете работа другаде, надявам се, че ще ни помагате през свободното си време. Повечето от нашите сътрудници работят някъде, убеден съм, че ще оцените благородния характер на нашата дейност. Трябва наистина да се сложи край на варварщината в света, на войните, на неразбирателството, на взаимната подозрителност. Нуждаем се от място за събеседване, това е, което ни трябва. Нуждаем се от театър, изкуство, поезия, от големите творения на духа. От нещо, в което нямат място омразата и дребнавите страсти.

— Да… — отвърна Виктория неуверено. Беше се сетила за свои приятели, актриси и артисти, чийто живот изглеждаше запълнен от най-дребнави страсти и от изпепеляваща омраза.