Агата Кристи - Среща в Багдад

— Знаете ли къде се е настанил?

— В хотел „Бабилониън Палас“, струва ми се. Щабът му обаче е близо до музея. „Маслинената клонка“ — смешно име. Там е пълно с млади жени с къси панталони, немити вратове и очила.

— Бегло познавам секретаря му — каза Виктория.

— А, зная го. Едуард Еди-кой си, как му беше името. Хубаво момче. Хич не му отива да седи сред тази дългокоса пасмина. Чух, че се проявил добре през войната. Предполагам, че службата си е служба. Красиво момче, предполагам, че всички онези отворени млади жени си падат по него.

Ревността остро жегна Виктория.

— „Маслинената клонка?“ Къде казвате, че се намира?

— На завоя след втория мост. Някъде из уличките до улица „Рашид“. Малко е затънтено. Не е далеч от Медния пазар.

— А как е мисис Поунсфут Джоунс? — продължи мисис Кардю-Тренч. — Ще идва ли скоро? Чух, че не била добре.

Виктория обаче вече бе получила необходимата й информация и не искаше да рискува с повече измишльотини. Погледна часовника си и възкликна:

— Боже мой! Обещах да събудя мисис Клип в шест и половина и да й помогна да се приготви за път! Трябва да летя.

Обяснението всъщност бе вярно, само дето Виктория трябваше да направи това в седем часа. Утре щеше да отиде при Едуард в „Маслинената клонка“. Отворени, млади жени с немити вратове, представи си! Едва ли щяха да бъдат привлекателни. При все това Виктория с тревога помисли, че мъжете не са толкова критично настроени към кирливите вратове, колкото англичанките чистници на средна възраст. Особено когато притежателките на такива вратове гледат мъжа, който е обект на вниманието им, с очи, изпълнени с възхищение.

Вечерта премина бързо. Виктория вечеря рано в ресторанта с мисис Хамилтън Клип, която продължи да говори безспир за всичко под слънцето. Мисис Клип покани Виктория да й отиде на гости и тя най-грижливо си записа адреса, защото, знае ли човек? Придружи мисис Клип до северната гара на Багдад, увери се, че е настанена в купето си и се договори с една жена, също пътуваща за Киркук, да помогне на мисис Клип да си оправи тоалета следващата сутрин.

Локомотивът издаде жаловит звук също като изгубена душа. Мисис Клип пъхна един дебел плик в ръката на Виктория.

— Само един малък спомен, мис Джоунс, от съвместното ни пътуване. Моля ви да го приемете заедно с най-искрената ми благодарност.

— Това е наистина извънредно мило от ваша страна, мисис Клип — отвърна Виктория с щастлив глас. Машината изпищя жаловито за четвърти и последен път и влакът бавно се отлепи от перона.

Тя се прибра в хотела с такси, тъй като не знаеше как по друг начин да стигне, а и наоколо като че ли нямаше хора, които да може да попита.

След завръщането си в „Тио“ изтича в стаята си и бързо отвори плика. Вътре имаше два чифта найлонови чорапи.

При всякакви други обстоятелства Виктория щеше да бъде очарована. Найлоновите чорапи обикновено не бяха по кесията й. В момента обаче се бе надявала на пари. Мисис Клип очевидно бе твърде деликатна, за да й предложи банкнота от пет динара. Момичето искрено се бе надявало мисис Клип да не бъде чак дотам деликатна.

Така или иначе, утре щеше да се види с Едуард. Съблече се, легна и след пет минути заспа. Сънува, че чака Едуард на едно летище, а някакво очилато момиче, прегърнало го здраво през врата, го задържа, докато самолетът бавно се отдалечава.

Сутринта Виктория се събуди от светлината на яркото слънце. След като се облече, излезе на широката тераса. В шезлонг с гръб към нея бе седнал мъж с къдрава сива коса, падаща върху мускулест загорял врат. Когато мъжът се извърна, Виктория разпозна с известна изненада сър Рупърт Крофтън Ли. Защо беше изненадана, не можа да обясни. Може би, защото се смяташе за естествено важна особа като сър Рупърт да бъде настанена в посолството, а не в хотел. Тъй или иначе, той беше там и гледаше съсредоточено към река Тигър. Виктория забеляза, че на шезлонга му бе закачен бинокъл. Реши, че може би пътешественикът изучава живота на птиците.

Един млад мъж, когото преди време Виктория намираше за привлекателен, бе любител на птици. Тя го бе придружавала няколко пъти и стояла с часове до него из влажни гори и ветровити местности, за да слуша как й говори едва ли не в екстаз за някоя невзрачна птичка, кацнала на далечен клон. Поне на Виктория посочваните птички винаги се струваха по-невзрачни от някоя обикновена червеношийка или чинка.

Момичето слезе долу и се сблъска с Маркъс Тио на площадката между двата блока на хотела.