Агата Кристи - Среща в Багдад

Виктория се върна в стаята си, седна на леглото и се опита да оцени положението си.

Беше се настанила в хотел „Тио“, за който бе сигурна, че не е евтин. Разполагаше с четири лири и седемнадесет шилинга. Бе изяла разкошен обяд, още неплатен от нея, който и мисис Клип не бе длъжна да й плаща. Мисис Клип бе предложила всичко на всичко поемане на пътните разходи до Багдад. Сделката бе приключила. Виктория се бе оказала в Багдад. Мисис Хамилтън Клип бе ползувала квалифицираната помощ на племенницата на един епископ, която същевременно бе и бивша медицинска сестра, и опитна секретарка. Всичко това бе приключило при взаимна удовлетвореност. Мисис Хамилтън Клип щеше да замине с вечерния влак за Киркук и край. Виктория се унесе в мечти как мисис Хамилтън Клип на раздяла може да й подари някаква сума, но изостави мечтата като малко вероятна. Мисис Клип не можеше да знае, че Виктория изпитва парични затруднения.

Какво тогава следваше да направи? Отговорът незабавно дойде от само себе си. Трябваше да открие Едуард, разбира се.

С чувство на досада се сети, че въобще не бе научила фамилното му име. Едуард и Багдад — това знаеше. Голяма информация, помисли си Виктория. Бе се оказала в положението на сарацинската девица, пристигнала в Англия само с името на любимия си — Гилбърт — и „Англия“. Романтична история, не ще и дума, но не я устройваше. Е, вярно беше и това, че в Англия по време на кръстоносните походи хората не са имали фамилни имена. От друга страна, Англия бе по-голяма от Багдад. Наистина тогава Англия е била рядко населена.

Виктория се откъсна от тези интересни мисли и се върна към реалните факти. Трябваше незабавно да открие Едуард и той да й намери работа. Неотложно.

Не знаеше фамилното му име, но й беше известно, че той е дошъл в Багдад като секретар на някой си доктор Ратбоун и че по всяка вероятност въпросният доктор Ратбоун е известен човек.

Напудри носа си, приглади косата си и слезе по стълбите на лов за информация.

Лъчезарният Маркъс, който пресичаше хола, я спря с израз на задоволство.

— Ето ви и вас, мис Джоунс. Нали ще дойдете да пийнем нещо заедно, мила? Много обичам английските дами. Всички английски дами в Багдад са ми приятелки. Всички се чувстват много щастливи в моя хотел. Хайде, ето го барът.

Виктория, която нямаше нищо против безплатното гостоприемство, с удоволствие прие. След като се намести на един стол и се залови с джина си, пристъпи към търсенето на информация.

— Познавате ли някой си доктор Ратбоун, който току-що е пристигнал в Багдад? — попита.

— Познавам всички хора в Багдад — отвърна щастливо Маркъс Тио — и всички хора в Багдад познават Маркъс. Казвам ви самата истина. Имам много приятели.

— Вярвам, че е така — продължи Виктория. — А познавате ли доктор Ратбоун?

— Миналата седмица ми гостува командуващият ВВС в целия Близък изток. Каза ми: „Маркъс, разбойнико, не съм те виждал от 1946 г. Никак не си отслабнал.“ Много мил човек, много го обичам.

— А доктор Ратбоун? И той ли е мил човек?

— Много обичам хората, които умеят да се веселят. Някои лица никак не ми харесват. Радвам се, когато хората са красиви, млади и очарователни — като вас. „Прекалено много обичаш жените“, каза ми командуващият. А аз му отговорих: „Не, проблемът ми е, че прекалено много обичам Маркъс…“ — Маркъс гръмко се засмя. После се провикна. — Исусе, Исусе!

Виктория първоначално се удиви, но сетне се оказа, че Исус е името на бармана. За сетен път тя реши, че Изтокът е странно място.

— Още един джин с оранжада и едно уиски — поръча Маркъс.

— Струва ми се, че…

— Да, да, ще пийнете. Много са слаби.

— А доктор Ратбоун? — настоя Виктория.

— Тази мисис Хамилтън Клип — какво странно име — с която пристигнахте, е американка, нали? И американците обичам, но най-вече англичаните. Американците винаги са загрижени за нещо, но понякога и те са свестни хора. Нали го знаете мистър Самърс? Та той, когато пристигна в Багдад, пи толкова много, че три дни не се събуди. Чак толкова много не бива да се пие. Не е хубаво.

— Моля ви, помогнете ми — каза Виктория.

Маркъс изглеждаше изненадан.

— Разбира се, че ще ви помогна. Аз винаги помагам на приятелите си. Само ми кажете какво искате и веднага ще бъде направено. Специален бифтек ли искате или пуйка с ориз, стафиди и билки? Или младо пиле?

— Не искам млади пилета — отсече Виктория. — Поне не сега — добави благоразумно. — Искам да открия този доктор Ратбоун. Доктор Ратбоун. Току-що е пристигнал в Багдад. Заедно със… секретаря си.