Агата Кристи - Среща в Багдад

Шривънам, изненадан, потъна в мълчание. Започнаха да му стават ясни някои неприятни факти. Крофтън Ли всъщност бе намекнал, че Томас Райе, съветник по източните въпроси в посолството, страда не от гастроентерит, а от отравяне с арсеник. Освен това сър Рупърт бе намекнал, че и собственият му живот е в опасност, и не бе пожелал да приема храна и напитки, приготвени в кухнята на британското посолство. Порядъчната британска душа на Шривънам бе разтърсена из основи. Не му стана ясно как трябва да гледа на всичко това.

Дишайки топлия, задушаващ я жълт прах, Виктория не бе приятно впечатлена от Багдад. По целия път от летището до хотел „Тио“ ушите й се изпълваха с постоянен и несекващ шум. Коли надуваха клаксони с подлудяваща настойчивост. Чуваха се и крясъци, примесени с писъка на пищялки и още по-оглушителния шум на автомобилни клаксони. Към този поток от звуци се прибавяше и един малък ручей — несекващите приказки на мисис Хамилтън Клип.

Пристигна в хотел „Тио“ полузамаяна.

До хотела се стигаше по тясна алея, водеща от шумната улица „Рашид“ към река Тигър. След като изкачиха няколко стъпала към входа на хотела, бяха приветствани от един много пълен млад човек със сияйна усмивка. Виктория реши, че това е Маркъс, или по-точно мистър Тио, собственикът на хотел „Тио“.

Приветственото му слово бе прекъсвано от кратки нареждания, отправени към прислужниците, които трябваше да се погрижат за багажа.

— Ето ви отново при нас, мисис Клип. Но какво е това странно нещо на ръката ви, какво ви има? Ей, глупаци, не хващайте този куфар за ремъка. Ти малоумен ли си, че влачиш това палто? Но, мила моя, ужасен ден, нали? Бях решил, че самолетът няма да успее да кацне. Що време се въртя там горе. Маркъс, казах си, няма да пътуваш със самолети, няма за къде да бързаш. Виждам, че сте довели една млада дама с вас. Винаги е приятно да видиш една нова млада дама в Багдад. А защо не дойде мистър Харисън да ви посрещне? Очаквах го вчера. Мила моя, трябва веднага да ви дам да пийнете нещо.

И сега Виктория, леко замаяна от едно двойно уиски, тикнато властно в ръцете й от Маркъс, бе застанала в средата на варосана стая с висок таван, мебелирана с огромно легло в бронзова рамка, елегантен шкаф с последен френски дизайн, стар викториански гардероб и две много живописни плюшени кресла. Скромният й багаж лежеше до краката й. Един много стар човек с жълто лице и бели мустаци постави нови хавлиени кърпи в банята и я запита дали желае да й се стопли вода за ваната.

— Колко време ще отнеме?

— Двадесет минути, най-много половин час. Ей сега ще я стопля.

Оттегли се с бащинска усмивка. Виктория седна на леглото и прекара ръка през косата си. Цялата бе прашна, а лицето й бе грапаво от песъчинките. Погледна се в огледалото. От праха черната й коса бе придобила странен червеникавокафяв цвят. Дръпна края на завесата и видя широка тераса с изглед към реката. Над Тигър се разстилаше гъста жълта мараня. Отвратително място, каза си Виктория, изпадайки в плен на засилваща се потиснатост.

След това се надигна, прекоси площадката и почука на вратата на мисис Клип. Налагаше се старателно да се погрижи за нея, преди да се заеме със собствената си почивка и възстановяване.

След като се изкъпа, обядва и солидно подремна, Виктория излезе на терасата и се вгледа в река Тигър с одобрение. Пясъчната буря бе утихнала и сега жълтата мараня се изместваше от засилваща се бяла светлина. Отвъд реката се виждаха деликатните силуети на палми и къщи.

Виктория чу гласове от градината долу. Отиде до парапета на терасата и надникна.

Мисис Хамилтън Клип, добра душа и неуморна разказвачка, се бе запознала с една англичанка. Една от онези англичанки на неопределена възраст, които винаги могат да се срещнат в който и да е чужд град.

— … та просто не зная какво щях да направя без нея — поясняваше мисис Клип. — По-мило момиче не можете да си представите. И от добър род при това. Племенница е на епископа на Лангоу.

— На кой епископ?

— На епископа на Лангоу, струва ми се.

— Глупости, такъв епископ няма.

Виктория се намръщи. Веднага разпозна провинциалната англичанка, която не може да бъде измамена с фалшиви епископи.

— Може и да не съм запомнила добре името — каза мисис Клип с известно съмнение в гласа. — Така или иначе, тя наистина е много очарователно и оправно момиче.

— Хм — измърмори събеседничката й уклончиво. Виктория реши да стои колкото може по-далеч от тази дама. Нещо й подсказваше, че измислянето на истории, които биха удовлетворили такава жена, нямаше да е лесна работа.