Агата Кристи - Среща в Багдад

Сър Рупърт помоли да го отведат веднага в стаята му. На Шривънам се стори забавно, че след като приключи лекцията си за каната, сър Рупърт безгрижно я изостави в колата. Шривънам пое грижата да я занесе на горния етаж и да я постави внимателно върху нощното шкафче на сър Рупърт.

— Каната ви, сър.

— А, да. Благодаря ви, младежо.

Сър Рупърт изглеждаше разсеян. Шривънам го остави, след като два пъти му каза, че обядът скоро ще бъде готов и ще бъдат поднесени напитки.

След като младият човек излезе, сър Рупърт отиде до прозореца и разгъна листчето, което бе извадил от гърлото на каната. Изглади го. На него имаше два реда текст. Сър Рупърт ги прочете внимателно и след това запали листчето с клечка кибрит.

След това извика прислужника.

— Да, сър? Да разопаковам ли багажа ви?

— Още не. Искам да поговоря с мистър Шривънам. Тук.

Шривънам пристигна с леко разтревожен вид.

— Мога ли да направя нещо за вас, сър? Нещо да не е наред?

— Мистър Шривънам, в плановете ми настъпи рязка промяна. Вярвам, че мога да разчитам на вашата дискретност, нали?

— Напълно, сър.

— От доста време не съм идвал в Багдад. Всъщност последният път бях тук по време на войната. Хотелите се намират главно от другата страна на реката, нали?

— Да, сър. На улица „Рашид“.

— И са с гръб към река Тигър?

— Да. Най-голям е хотел „Бабилониън Палас“. Той се смята и за най-представителен.

— Какво знаете за един хотел на име „Тио“?

— Много хора отсядат там. Храната е добра и го управлява една страхотна личност на име Маркъс Тио. В Багдад всички го познават.

— Искам да ми ангажирате стая там, мистър Шривънам.

— Искате да кажете, че няма да останете в посолството? — Шривънам се почувства напрегнат — Но, сър, тук всичко е уредено.

— Което е направено, може и да се разтури — излая сър Рупърт.

— Разбира се, сър. Не исках да кажа…

Младежът не довърши мисълта си. Остана с усещането, че в бъдеще някой за нещо ще го обвини.

— Наистина ми се налага да проведа някои доста деликатни преговори. Разбирам, че не могат да се състоят в посолството. Искам да ми ангажирате отсега стая в хотел „Тио“ и желая да напусна по дискретен начин. С други думи, не искам да отида в хотела с кола на посолството. Искам също така да ми се запази място в самолета, който излита за Кайро вдругиден.

Шривънам придоби още по-изумен вид.

— Бях разбрал, че ще останете в Багдад пет дни…

— Нещата се измениха. Наложително е да замина за Кайро веднага, щом приключа с работата си тук. За мен няма да е безопасно да се задържам по-дълго.

— Безопасно?

Внезапна тъжна усмивка преобрази лицето на сър Рупърт. Обноските му, които според Шривънам напомняха за пруски фелдфебел, изчезнаха. Обаянието на гостенина изведнъж пролича!

— Трябва да ви кажа, че безопасността обикновено не е сред първостепенните ми грижи. В случая обаче от моята безопасност зависи тази на много други хора. Така че ви моля да направите, каквото поисках. Ако самолетната резервация се окаже трудна, използвайте служебните си възможности. До тръгването ми за хотела тази вечер ще остана в стаята си.

Шривънам понечи да отвори учудено уста, но сър Рупърт добави:

— На другите кажете, че не съм добре. Малариен пристъп. — Шривънам кимна послушно. — Така че няма да ми е нужна храна.

— Бихме могли да ви донесем в стаята…

— За мен едно двадесет и четири часово гладуване не е проблем. Гладувал съм къде-къде по-дълго по време на някои от странстванията си. Направете това, което ви помолих.

На долния етаж Шривънам се сблъска с колегите си и в отговор на техните въпроси изръмжа.

— Плащ и кинжал, само че този път големи — каза той. — Не можах да разбера какво иска да ми каже негово красноречиво сиятелство сър Рупърт Крофтън Ли. Не ми стана ясно дали е искрен или разиграва спектакъл. И плащ си има, и бандитска шапка, всичко си има човекът. Един приятел, който е чел негова книга, ми каза, че макар и да обича да си прави самореклама, наистина е вършил нещата и е посетил местата, които е описал. Не зная. Ще ми се Томас Райс да беше здрав и той да се занимава с него. Добре, че се сетих. Какво означава „зеленината на Скийл“?

— Зеленината на Скийл ли? — навъси се един от приятелите му. — Май беше нещо, свързано с тапети. Нещо отровно. Някакъв вид арсеник, струва ми се.

— Ужас! — възкликна Шривънам, облещвайки се. — Аз пък помислих, че е някаква болест. Нещо като амебна дизентерия.

— Не, не. Някакъв химически състав е. Нещо, което мъжете поднасят на съпругите си, или обратно.