Агата Кристи - Среща в Багдад

— Тук Сандърс.

— Сандърс от реката? От коя река?

— От река Тигър. Докладвам за А. Ш. Изгубихме я.

Настъпи минутно мълчание. След това тихият глас се обади отново, като вече съдържаше стоманени нотки.

— Добре ли ви чух?

— Изгубихме Ана Шийл.

— Без имена. Това е една много сериозна грешка от ваша страна. Как се случи?

— Влезе в болнично заведение. Вече ви бях докладвал. Предстоеше там да оперират сестра й.

— И?

— Операцията мина успешно. Очаквахме А. Ш. да се завърне в хотел „Савой“. Бе запазила апартамента си там. Не се върна. Болничното заведение бе под постоянно наблюдение и бяхме напълно сигурни, че не го е напуснала. Вярвахме, че е все още там.

— А тя не е ли?

— Току-що разбрахме, че не е. Излязла от там с линейка в деня след операцията.

— Значи, умишлено ви е измамила?

— Така изглежда. Готов съм да се закълна, че тя не знаеше, че е под наблюдение. Бяхме взели всички предпазни мерки. Трима души сме и…

— Оставете извиненията. Къде я е отвела линейката?

— В университетската болница.

— И какво научихте там?

— Научихме, че са докарали пациентка, придружена от болнична сестра. Сестрата трябва да е била Ана Шийл. Нямат представа къде е отишла, след като е докарала пациентката.

— А пациентката?

— Пациентката не знае нищо. Била е под упойка.

— Изглежда, че Ана Шийл е излязла от университетската болница преоблечена като пациентка и сега може да се намира където и да е.

— Така излиза. Ако се върне в „Савой“…

Събеседникът му го прекъсна:

— Няма да се върне в „Савой“.

— Да проверим ли другите хотели?

— Проверете ги, но се съмнявам да има някакъв резултат. Тя ще очаква от вас да направите точно това.

— Какви указания ще дадете?

— Проверете пристанищата: Доувър, Фолкстоун и т.н. Проверете и авиокомпаниите. По-специално всички полети до Багдад през следващите две седмици. Няма да ангажира билет на собственото си име. Проверете всички пътнички на нейната възраст.

— Багажът й е все още в „Савой“. Може би ще поиска да й го изпратят.

— Няма да направи нищо подобно. Вие може и да сте глупак, но тя не е. Сестра й знае ли нещо?

— Поддържаме връзка с личната й болногледачка в болницата. Очевидно сестра й смята, че А. Ш. е в Париж по поръчение на Моргантал и се е настанила в хотел „Риц“. Мисли, че А. Ш. ще се върне в Щатите със самолет на 23-и.

— С други думи, А. Ш. не й е казала нищо. Естествено, че няма да й каже. Проверете полетите. Там е единствената ни надежда. Само със самолет може да стигне в Багдад навреме. Освен това, Сандърс…

— Да?

— Не искам повече провали. Това е последният ти шанс.

Младият мистър Шривънам от британското посолство нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и гледаше нагоре, където самолетът бръмчеше над летището на Багдад. Бе започнала пясъчна буря. Палмови дървета, къщи, хора — всичко бе обхванато от гъста кафява мараня, появила се съвсем внезапно.

— Хващам се на бас, че няма да успеят да кацнат — отбеляза скръбно Лайънъл Шривънам.

— А какво ще направят? — попита го приятелят му Харолд.

— Предполагам, че ще кацнат в Басра. Разбрах, че там небето е ясно.

— Ти май ще посрещаш някаква високопоставена особа?

Младият мистър Шривънам отново изстена.

— Такъв ми бил късметът. Пристигането на новия посланик се забавя. Ленсдаун, съветникът, е в Англия. Райс, съветникът по източните въпроси, е на легло с грип, болки в стомаха и опасно висока температура. Бест е в Техеран и всичко легна върху моите плещи. Не зная защо, но всички са се паникьосали от идването на този мъж. Даже и момчетата от службите. Той е един от онези велики пътешественици, които винаги са на път към недостъпни места, яхнали някоя камила. Не виждам защо му придават такова значение, но очевидно е важна клечка и ще трябва да изпълнявам всичките му желания. Ако му се наложи да кацне в Басра, сигурно ще побеснее. Чудя се какво да правя, дали да му уредя влак за тази вечер или да изпратя утре военен самолет да го докара.

Мистър Шривънам въздъхна отново. Скръбта му и чувството му за отговорност нарастваха едновременно. От деня на пристигането му в Багдад преди три месеца, постоянно не му вървеше. Чувстваше, че е достатъчен само още един малък неуспех, за да се сложи кръст на неговата обещаваща в началото кариера.

Самолетът направи още един кръг.

— Страхува се, че няма да успее — каза Шривънам и след това възбудено добави: — Я, май ще каца…