Агата Кристи - Среща в Багдад

Виктория се мобилизира. Мисис Хамилтън Клип говореше нещо. Виктория извади памучните тампончета от ушите си и се наведе към нея.

От предната седалка се надигна сър Рупърт, хвърли широкополата си шапка върху багажника, дръпна качулката върху главата си и се отпусна.

„Надуто магаре“ — помнели си Виктория с неоснователна предубеденост.

Мисис Клип бе разтворила едно списание. От време на време лекичко побутваше Виктория, когато не успееше да обърне страницата.

Виктория се огледа. Реши, че пътуването със самолет е скучно. Разтвори едно списание и попадна на обява с текст: „Желаете ли да усъвършенствате умението си на стенограф-машинописец?“. Потрепери, затвори списанието, облегна се и започна да мисли за Едуард.

Кацнаха на летище Кастел Бенито при проливен дъжд. Виктория вече се чувстваше недотам добре и се наложи да мобилизира всичките си сили, за да изпълни задълженията към работодателката си. Преминаха под порой от дъжд, докато стигнат до залата за почивка. Виктория забеляза, че великолепният сър Рупърт бе посрещнат от служител в униформа с червени петлици, който го отведе с кола очевидно към местата, обитавани от важните хора в Триполитания.

Предоставиха им стаи. Виктория помогна на мисис Клип да се съблече и я остави, облечена в пеньоар, да почива на леглото си в очакване на вечерята. Сетне се прибра в своята стая, легна и затвори очи, благодарна, че не вижда пред себе си надигащия се и спускаш се под на самолета.

Събуди се час по-късно в добра форма и отлично настроение и отиде да помогне на мисис Клип. След малко една стюардеса с още по-властен вид ги уведоми, че колите ги очакват да ги откарат на вечеря. След вечерята мисис Клип поведе разговор с някои от спътниците си. Човекът, който говореше прекалено високо, изглежда бе усетил някаква симпатия към Виктория, защото й обясни най-подробно целия процес на производството на моливи.

По-късно пътниците бяха отведени до покоите си и им бе казано кратко, че трябва да са готови да напуснат хотела в 5.30 ч. сутринта.

— Май не успяхме да видим много от Триполитания, как мислите? — попита тъжно Виктория. — Винаги ли е така при пътуване със самолет?

— Да, така е. Особено садистичен е начинът, по който те будят рано сутрин. След това обикновено те държат още един-два часа на летището. Спомням си, че веднъж в Рим ни събудиха в 3.30 ч. сутринта и ни казаха, че закуската е в четири. Излетяхме едва в осем сутринта. Все пак самолетът има едно огромно предимство — стигаш веднага до местоназначението, без да губиш време.

Виктория въздъхна. Нямаше нищо против да изгуби малко време. Искаше да види свят.

— А знаете ли, мила — продължи възбудено мисис Клип, — кой е този интересен човек? Англичанинът. Този, около когото се вдигна шум. Разбрах кой е. Това е сър Рупърт Крофтън Ли. Великият пътешественик. Не може да не сте чувала за него.

Сега Виктория си спомни. Преди около шест месеца бе видяла негови снимки в печата. Сър Рупърт бе един от големите специалисти по вътрешен Китай. Бе един от малкото хора, ходили в Тибет и посетили Лхаса. Бе пътувал из неизвестни райони на Кюрдистан и Мала Азия. Книгите му се продаваха много добре, тъй като бяха написани с вещина и остроумие. Ако сър Рупърт си правеше самореклама, имаше основания за това. Претенциите му не бяха неоснователни. Виктория се сети, че наметалото с качулката и широкополата шапка са едва ли не негови патентовани одежди.

— Не е ли вълнуващо? — запита мисис Клип с ентусиазма на ловец на лъвове, докато Виктория я покриваше със завивка.

Виктория се съгласи, че е много вълнуващо, но за себе си реши, че предпочита книгите на сър Рупърт пред външността му. Според нея той бе това, което децата наричат „фукльо“.

Следващият ден започна добре. Времето се бе прояснило и слънцето грееше ярко. Виктория все още изпитваше разочарование от това, че не бе успяла да види почти нищо от Триполитания. При все това самолетът трябваше да пристигне в Кайро около обяд, а отлитането за Багдад бе насрочено едва за следващата сутрин, така че се надяваше да успее да зърне поне малко от Египет.

Летяха над морето, но облаци отново закриха синята вода под тях, така че Виктория се отпусна на седалката и се прозина. Седналият пред нея сър Рупърт отдавна бе заспал. Качулката се бе изхлузила от главата му, която се бе наклонила напред и сякаш кимаше. Виктория забеляза не без известно злорадство, че на врата му бе започнал да се появява цирей. Защо изпита удоволствие от това бе трудно да се обясни, може би защото по този начин великият човек й се стори по-земен и уязвим. В края на краищата и той бе като останалите, жив човек с уязвима плът. Нека добавим междувременно, че сър Рупърт в олимпийското си величие продължаваше да не забелязва спътниците си.