Агата Кристи - Среща в Багдад

Малко по-късно самолетът спокойно застана на определеното му място и Шривънам се приготви да посрещне високопоставената особа.

Непрофесионалното му око забеляза първо едно „хубавичко момиче“, преди да се спре върху пиратската фигура с веещото се наметало.

„Екстравагантно се е облякъл“ — помисли си неодобрително, докато приветстваше госта.

— Сър Рупърт Крофтън Ли? Аз съм Шривънам от посолството.

Стори му се, че сър Рупърт е малко рязък в обноските си. Съвсем разбираемо след кръжене над града, без да знаеш, дали ще кацнеш или не.

— Неприятен ден — продължи Шривънам. — Такива дни не са рядкост тази година. А, виждам, че и куфарите ви са вече тук. Ако нямате нищо против, сър, последвайте ме. Всичко е готово.

В колата Шривънам продължи.

— За миг предположих, сър, че ще ви се наложи да кацнете на друго летище. Помислих си, че пилотът няма да успее да се приземи. Пясъчната буря се появи съвсем внезапно.

Сър Рупърт наду важно бузи, преди да проговори.

— Това щеше да е катастрофално. Наистина катастрофално. Мога да ви уверя, млади човече, че ако разписанието ми бе нарушено, последиците от това щяха да бъдат с изключително сериозен и дълготраен характер.

„Ама че фукльо“ — помисли си неуважително Шривънам. Очевидно тези важни особи смятаха, че светът се върти единствено заради личните им дела.

— Вярвам, че е така, сър — отвърна учтиво.

— Имате ли представа кога посланикът ще бъде в Багдад?

— Все още не се знае нищо определено, сър.

— Ще бъде жалко, ако не успея да го видя. Не съм то виждал от, чакай да си спомня, от 1938 г. Беше в Индия.

Шривънам почтително запази мълчание.

— Райс нали също е тук?

— Да, сър, той е съветник по източните въпроси.

— Способно момче. Много знае. Ще се радвам да го срещна отново.

Шривънам се изкашля.

— За съжаление, сър, Райс е болен. Сега е в болница и е под наблюдение. Гастроентерит в остра форма. Очевидно този път е нещо по-лошо от тукашните обичайни стомашни разстройства.

— Как така? — сър Рупърт рязко изви глава. — Гастроентерит в остра форма, странно. Внезапно ли се разболя?

— Болен е от завчера, сър.

Сър Рупърт се бе намръщил. Обноските му изведнъж загубиха своята величественост. Бе станал сякаш изведнъж по-земен. И по-разтревожен.

— Странно — каза, — странно.

Шривънам отправи към него учтив и въпросителен поглед.

— Чудя се — каза сър Рупърт — дали в случая не е пострадал от зеленината на Скийл 1 1 Зеленина на Скийл — отровно медно съединение, открито от шведския химик К. Скийл, използвано в миналото при производство на тапети. — Б.пр. …

Спря по средата на изречението. Шривънам мълчеше.

Наближиха моста Фейсал и колата зави наляво към британското посолство. Сър Рупърт внезапно се наведе.

— Спрете за малко, ако обичате — каза рязко. — Да, от дясната страна. Какви са тези гърнета?

Колата се насочи към десния тротоар и спря. Намираха се пред малък местен магазин, пълен с наредени гърнета и кани от неглазирана бяла глина.

Докато колата паркираше, един нисък и набит европеец, който дотогава разговаряше със собственика, прекъсна разговора и тръгна по посока на моста. На Шривънам се стори, че е Кросби от петролната компания, с когото се беше срещал веднъж или дваж.

Сър Рупърт изскочи от колата и с бърза стъпка се отправи към малкото магазинче. Като взе в ръце едно от гърнетата, започна бърз разговор на арабски със собственика. Словесният поток се оказа прекалено бърз за Шривънам, чийто арабски бе все още болезнено бавен и твърде ограничен в своя речник.

Собственикът сияеше, разтваряше ръце, жестикулираше, обясняваше подробно. Сър Рупърт опипваше различни гърнета и очевидно задаваше въпроси, свързани с тях. Накрая се спря на кана за вода с тясно гърло, подхвърли на собственика няколко монети и се върна в колата.

— Интересна техника — каза сър Рупърт. — От хилядолетия ги правят по един и същ начин. В планинските райони на Армения формата им е същата.

Пръстът му се плъзна в тесния отвор и се завъртя наляво и надясно.

— Доста грубовата ми се вижда — обади се Шривънам, който не бе впечатлен от керамиката.

— Вярно е, че от художествена гледна точка няма достойнства. От историческа обаче е интересна. Виждате ли тези следи от източване? Могат да се научат много неща от историята, като се наблюдават предметите за ежедневна употреба. Имам цяла колекция.

Колата премина през портала на британското посолство.