Агата Кристи - Среща в Багдад

„За какъв ли се мисли?“ — каза си Виктория. Отговорът бе ясен. Той бе сър Рупърт Крофтън Ли, известна личност, а тя — Виктория Джоунс, невзрачен стенограф-машинописец, съвсем незначително създание.

След пристигането в Кайро Виктория и мисис Хамилтън Клип обядваха заедно. След това мисис Клип заяви, че ще подремне докъм шест часа и подсказа на Виктория, че би било добре да разгледа пирамидите.

— Осигурих ви кола, мис Джоунс, защото зная, че разпоредбите на вашето министерство на финансите не ви позволяват да обменяте никакви пари тук.

Виктория, която и без това нямаше никакви пари за обменяне, развълнувано изрази благодарността си.

— Няма защо. Толкова сте мила с мен. За нас пътуването е лесно, тъй като плащаме с долари. Мисис Кичин — дамата с двете сладки дечурлига, също има голямо желание да ги види, така че й предложих да отидете заедно, ако нямате нищо против.

Виктория нямаше нищо против, когато ставаше дума да се види свят.

— Чудесно, най-добре е да тръгнете веднага.

Виктория изпита удоволствие от посещението на пирамидите. Макар и да обичаше децата, реши, че това удоволствие щеше да е още по-голямо без чедата на мисис Кичин. Децата често се превръщат в пречка, когато си тръгнал да разглеждаш забележителности. По-малкото стана толкова капризно, че се наложи двете жени да прекратят разходката си по-рано, отколкото им се щеше.

Виктория се хвърли на леглото с прозявка. Много й се искаше да може да остане в Кайро поне седмица и да се поразходи по река Нил. „А откъде ще намериш пари за това, моето момиче?“ — зададе си сетне смразяващия въпрос. Та нали фактът, че пътуваше гратис за Багдад, сам по себе си беше чудо.

„А какво ще сториш — запита я един хладен вътрешен глас, — след като кацнеш в Багдад само с няколко лири в джоба?“

Веднага обаче се освободи от тази грижа. Едуард ще й намери работа. Ако той не успее, тя сама ще си намери. Защо трябва да се тревожи?

Очите й, все още заслепени от силната слънчева светлина, бавно се затвориха.

Разсъни я звук, който взе за почукване на вратата си.

— Влезте — каза тя и тъй като никой не отвори, стана от леглото, отиде до вратата и я открехна.

Оказа се, че бяха почукали не на нейната, а на съседната врата. Една от неизбежните стюардеси, тъмнокоса и със спретната униформа, чукаше на вратата на сър Рупърт Крофтън Ли. Той я отвори тъкмо когато Виктория надникна в коридора.

— Какво има пък сега?

Изглеждаше сънен и леко раздразнен.

— Моля да ме извините, сър Рупърт — изгука стюардесата, — но бихте ли дошли в офиса на БОАК? Само на три врати оттук е. Трябва да се уточни една дребна подробност във връзка с утрешния полет за Багдад.

— Добре, добре.

Виктория се прибра в стаята си. Вече не й се спеше толкова. Погледна часовника си. Бе едва четири и половина. Мисис Клип щеше да се нуждае от помощта й чак след час и половина. Реши да се разходи до Хелиополис. Ходенето пешком поне излиза безплатно.

Напудри носа си и се обу. Обувките й се сториха тесни. Разходката до пирамидите не се бе отразила добре на краката й.

Излезе от стаята си и тръгна по коридора към фоайето на хотела. Мина покрай офиса на БОАК — това личеше от табела, закачена на вратата. Малко след като я задмина, вратата се отвори и оттам излезе сър Рупърт. Вървеше бързо и настигна Виктория с две крачки. Продължи напред, като наметалото му се вееше, и момичето реши, че е раздразнен от нещо.

Когато Виктория се яви при мисис Клип в шест часа, намери я малко възбудена.

— Боя се за свръхбагажа си, мис Джоунс. Мислех, че съм го платила, но изглежда е платен само до Кайро. Утре ще продължим с Иракските авиолинии. Билетът ми е с прехвърляне, но не и свръхбагажът. Бихте ли проверили как стоят нещата? Не е изключено да ми се наложи да обменя още един пътнически чек.

Виктория се съгласи. Не можа да намери офиса на БОАК веднага, но най-сетне го откри в дъното на коридора от другата страна на фоайето. Беше голям офис. Предположи, че другият, малкият офис се използва само в ранните следобедни часове. Страховете на мисис Клип относно свръхбагажа се оказаха основателни, от което дамата много се раздразни.

На петия етаж на една административна сграда в лондонското Сити е разположен офисът на грамофонната компания „Валхала“. Човекът, който седеше до бюрото в офиса, четеше книга по икономика. Телефонът иззвъня, той вдигна слушалката и произнесе с тих и безстрастен глас:

— Грамофонна компания „Валхала“.