Агата Кристи - Среща в Багдад

След това омърси своето творение с прах от обувките си, мачка го, сгъва го и го разгъва, докато и то придоби овехтял и мръсен вид. Смачка го и го напъха в джоба си.

Ричард гледа замислено оригинала известно време, като преценяваше и отхвърляше наум различни възможности. Накрая, усмихвайки се, го сгъна последователно няколко пъти, докато придобие продълговата форма. Уви го в парче непромокаема тъкан, която изряза от несесера си, и сетне го обви в пластилин, какъвто винаги носеше със себе си. Оваля пластилина, докато повърхността му стана гладка. Върху нея нанесе релефен печат, без който също никога не пътуваше.

След това с мрачно задоволство огледа резултата от труда си.

Бе се получил чудесен отпечатък на бога слънце Шамаш, въоръжен с Меча на справедливостта.

— Да се надяваме, че това е добро предзнаменование — каза си Ричард.

Вечерта, когато провери отново джоба на сакото, което бе носил сутринта, смачканият лист бе изчезнал.

„Живот — помисли си Виктория, — живот най-сетне!“

Седнала в чакалнята на летището дочака вълшебния момент да чуе думите: „Моля пътниците за Кайро, Багдад и Техеран да заемат местата си в автобуса.“

Вълшебни думи, вълшебни имена. Не значеха нищо за мисис Хамилтън Клип, която, доколкото Виктория бе успяла да разбере, бе прекарала значителна част от живота си прекачвайки се от кораби на самолети и от самолети на влакове, отсядайки през интервалите в скъпи хотели. За Виктория обаче тези думи представляваха прекрасна промяна в сравнение с някои втръснали й фрази. „Моля, записвайте, мис Джоунс.“ „Това писмо е пълно с правописни грешки, мис Джоунс, ще трябва да го препишете.“ „Хайде, момичета, водата завря, хайде на чай.“ „Ще ти кажа къде правят чудно къдрене.“ Банални и досадни делници! А сега: Кайро, Багдад Техеран — цялата романтика на славния Изток (и Едуард в това число).

Виктория се завърна на земята и чу думите на работодателката си, която мислено вече бе определила като невероятна бъбрица. Мисис Клип тъкмо довършваше една тирада.

— … и няма нищо, което да е наистина чисто, ако ме разбираш добре. Винаги внимавам какво ям. Мръсотията по улиците и пазарите е невероятна. Хората са облечени с мръсни парцали. А колкото до тоалетните, въобще не можеш да ги наречеш тоалетни.

Виктория най-добросъвестно изслуша тези потискащи забележки, но те не успяха да се отразят на приповдигнатото й настроение. Мръсотията и микробите не означаваха нищо за младия й живот. Стигнаха до Хийтроу и тя помогна на мисис Клип да излезе от автобуса. Вече бе поела върху себе си грижата за паспорти, билети, пари и т.н.

— Чудесно е, че сте с мен, мис Джоунс — каза дамата. — Просто не зная как щях да се справя, ако трябваше да пътувам сама.

Виктория реши, че пътуването със самолет наподобява училищна екскурзия, където любезни, но строги учители са готови всеки момент да те напътстват. Стюардеси в спретнати униформи с нагласата на гувернантки на бавноразвиващи се деца непрестанно ти обясняваха учтиво какво трябва да правиш. Виктория всеки момент очакваше да започнат с обръщението „А сега, деца…“

Млади джентълмени с уморен вид протягаха флегматично ръце иззад гишетата, за да ти проверят паспорта, и задаваха с интимен тон въпроси, свързани с пари и бижута. При това успяваха да събудят чувство за вина у разпитваните. Виктория, с развитото си въображение, изведнъж усети силен вътрешен повик да обяви единствената си сиромашка брошка за диамантена скъпоценност на стойност десет хиляди лири само за да разбере дали по този начин ще премахне изражението на скука от лицето на разпитващия млад човек. Мисълта за Едуард я възпря.

Преминаха през всички бариери и влязоха в последната чакалня — голяма стая с изглед към самото летище. Ревът от загряващите двигатели на един самолет навън осигуряваше необходимия звуков фон. Мисис Хамилтън Клип сега щастливо се развличаше с коментари за техните спътници.

— Не са ли страшно мили тези две малки дечица? Цяло мъчение е обаче да пътуваш с две деца. Трябва да са англичанчета. Майката е с добре скроен костюм, но има уморен вид. А този представителен мъж според мен има латинска жилка. Колко високо говори онзи, бих казала, че проявява лош вкус. Навярно е бизнесмен. А онзи там е холандец, беше точно пред нас на гишето. Онова семейство там са или турци, или персийци. Май няма никакви американци, сигурно повечето пътуват с „Пан Америкън“. А за онези тримата бих казала, че работят по петрола, какво мислите? Много обичам да наблюдавам хората и да се опитвам да разбера какви са. Мистър Клип винаги ми казва, че много добре разбирам човешката природа. Вижда ми се естествено да се интересувам от ближните си. Смятате ли, че ей онова визонено палто там струва по-малко от три хиляди долара?