Агата Кристи - Среща в Багдад

— Виждам, че при вас е настанен и сър Рупърт Крофтън Ли.

— Да — отвърна Маркъс, сияейки. — Мил човек. Наистина много мил човек.

— Добре ли го познавате?

— Не, за пръв път го виждам. Снощи го доведе мистър Шривънам от британското посолство. Мистър Шривънам също е много мил човек. Него го познавам много добре.

На път за ресторанта Виктория се замисли дали има човек, когото Маркъс да не смята за много мил човек.

Наглежда Маркъс имаше широко сърце.

След закуска реши да открие „Маслинената клонка“. Родена и израсла в Лондон, тя нямаше представа колко трудно е да се открие адрес в град като Багдад докато не започна търсенето си.

След като се срещна отново с Маркъс, помоли го да й обясни къде е музеят.

— Много хубав музей е — каза Маркъс, отново сияейки. — Не че съм ходил там, но имам приятели археолози, които винаги го посещават, когато минават през Багдад. Мистър Бейкър например. Мистър Ричард Бейкър — познавате ли го? А професор Калцман? А доктор Поунсфут Джоунс? А мистър и мисис Макинтайър? Всичките отсядат в „Тио“. Всичките са мои приятели. Всички ми разказват за музея. Наистина е много, много интересен.

— Къде се намира и как мога да отида до там?

— Ще вървите право по улица „Рашид“, доста трябва да се върви. Ще задминете завоя за моста „Фейсал“ и Банк Стрийт, нали я знаете?

— Нищо не зная — каза Виктория.

— След това има още една улица, която също стига до моста, и музеят се намира на нея, от дясната страна. Там попитайте за мистър Битън Ивънс, работи там като съветник, много мил човек. Съпругата му също е много мила. По време на войната беше сержант от транспортните войски. Много мила жена наистина.

— Всъщност на мен не ми трябва музеят — каза Виктория. — Търся едно място, нещо като клуб или дружество. Казва се „Маслинената клонка“.

— Ако искате маслини — каза Маркъс, — ще ви осигуря чудесни маслини, от най-добро качество. Приготвят ги специално за мен, за хотел „Тио“, Ще се погрижа още довечера да ги имате на масата.

— Много мило от ваша страна — отвърна Виктория и се запъти към улица „Рашид“.

— Наляво! — извика подире й Маркъс. — Наляво, не надясно! Музеят обаче е много далеч, по-добре е да вземете такси!

— Шофьорът на таксито дали ще знае къде е „Маслинената клонка“?

— Шофьорите нищо не знаят. Трябва да ги упътвате: „наляво“, „надясно“, „стой“, „направо“, за да разберат къде да ви откарат.

— В такъв случай по-добре да повървя пеш — отвърна Виктория.

Стигна до улица „Рашид“ и зави наляво.

Багдад съвсем не отговаряше на представата, която беше имала за него. Пренаселен град, изпълнен с минувачи, с коли, надуващи клаксоните си, и с крещящи хора. На витрините на магазините бяха наредени европейски стоки. Всички наоколо й плюеха и храчеха. Не се виждаше нищо от тайнствения Изток, повечето хора бяха облечени в овехтели или опърпани европейски дрехи, със стари армейски или пилотски униформи. Срещащите се от време на време силуети с фереджета почти се губеха сред тълпата, носеща всевъзможни хибриди от европейски облекла. От време на време я доближаваха вайкащи се просяци, жени с мръсни бебета в ръце. Тротоарите бяха неравни и изпълнени с дупки.

Продължи пътя си, като внезапно се почувства самотна и изгубена, далеч от дома. Пътуването й нямаше никаква прелест, внасяше само смут в душата й. Най-сетне стигна до моста „Фейсал“, задмина го и продължи пътя си. Въпреки волята си беше привлечена от вида на любопитната смесица от всякакви стоки, изложени по магазините. Бебешки обувки, шалове, паста за зъби и козметика, електрически фенерчета и порцеланови чаши и чинии — всичко това бе изложено на една и съща витрина. Постепенно усети странния чар на най-различни стоки, идващи от целия свят, за да удовлетворят чудатите и разнообразни потребности на едно смесено население.

Откри музея, но не и „Маслинената клонка“. Като човек, свикнал да се оправя в град като Лондон, сторя й се невероятно, че тук няма към кого да се обърне. Не знаеше арабски. Продавачите, които я заговаряха на английски, когато минаваше покрай дюкяните им, я  гледаха безизразно, станеше ли дума за „Маслинената клонка“.

Замисли се дали да не потърси помощ от някой полицай. Като видя обаче как надуват свирките си и размахващ ръце, реши, че няма да й бъдат от голяма полза.

Влезе в книжарница, на чиято витрина бяха изложени книги на английски език. Споменаването на „Маслинената клонка“ обаче и там предизвика недоумение и поклащане на глава. За съжаление нямаха представа къде се намира.