Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Струваше му се толкова нелепо да разпитва един от малкото роднини на Халдис Хурн. Освен това той дори не я бе посещавал често. Скаре не разбираше това нежелание у себе си да работи. Та нали искаше да се занимава точно с това. „Вероятно съм преуморен и ми трябва почивка“ — помисли си той.

— Как се казва хазяинът ви? — продължи с разпита. — Нали живеете на квартира?

— Да, в малък апартамент с отделен вход и душкабина. Плащам две хиляди и петстотин крони на месец, но хазяинът е приятен и се разбираме добре. Случва се да опече гофрети и да почука на вратата ми. Близо седемдесетгодишен е и се чувства много самотен. Подчертавам го, за да разберете: и да съм му споменал за парите, няма как да се качи в гората и да ги открадне.

— Ясно — усмихна се Скаре. — Няма голяма вероятност да го навестя. Да кажем, че е извън кръга на заподозрените.

В този миг осъзна каква грешка допуска. Хазяинът вероятно е на трийсет или четирийсет и прекарва много време с Май. Пийват си, дрънкат за щяло и нещяло. Младият Май от Северна Норвегия живее самотно, не е успял да си намери приятели, има само леля някъде из горите. А тя е богата. Кристофър Май се е изпуснал случайно на чашка двойно уиски. Половин милион. Ами ако…

— Името обаче може да ми потрябва — поясни Скаре.

Май извади портфейл от джоба на якето си. Порови вътре и извади платежно нареждане. Плъзна го по масата към Скаре.

— Това е доказателството за платения ми наем. Там ще намерите името и адреса му. Препишете си го.

Очите на Скаре едва не изхвръкнаха от орбитите. Така се слиса, че щеше да си глътне езика. Адрес в източната част на града. Име: Райн. Томас Райн.

— Извинете — промълви тихо Скаре, — налага се да проверя малка подробност. Живеете под наем при мъж на име Томас Райн. Случайно да му казват накратко Томи и да е малко по-млад, отколкото твърдите?

Май се озадачи и продължи да стои нащрек. По лицето му се четеше смесица от честност и страх.

— Не, на седемдесет години е — твърдо отсече той. — Има син на име Томи. Всъщност аз живея в неговия апартамент. Разбрали сме се да остана, докато се прибере.

— А къде е той в момента?

— Не знам, заминал е за някъде.

Скаре се помъчи да се успокои. Припряно нахвърли разни записки в бележника си, докато се стараеше да диша равномерно и да запази безизразна физиономия, както с лекота го постигаше Сейер.

— Кога пристигнахте вчера на работното си място?

— Точно в дванайсет. Вътре има двайсетина души, които ще го потвърдят. Нали убийството е било извършено рано сутринта, ако правилно съм разбрал? Не е изключено да съм успял да убия леля, разбира се.

Гласът му прозвуча предизвикателно. Кристофър Май усещаше, че полицаят е в повишена готовност, и се опитваше да се защити от невидима заплаха.

— Шофирате ли?

— Имам една таратайка.

— Ясно. Бяхте ли привързан към Халдис?

— Неособено.

— Но сте я посещавали?

— Само заради натякванията на майка ми. Нали знаете, ние сме наследниците. Не ходех често при нея, но винаги сме си прекарвали добре. Човек си дава сметка чак впоследствие, когато нея вече я няма.

— Никога ли не сте се срещали с този мъж на име Томи Райн? — попита Скаре.

— Не, заподозрян ли е?

— В никакъв случай — поклати глава Скаре. — Просто това е предпоследният въпрос от списъка ми.

— Рутинна процедура?

— Нещо такова.

— А какъв е последният?

— Ерки Петер Юрма. Името говори ли ви нещо?

Кристофър Май се изправи и бутна стола на мястото му. Кичур рижа коса падна над челото му, когато си прибра портфейла в якето.

— Не — отговори той. — Никога не съм чувал за човек с такова име.

Ерки се събуди. Обърна се на една страна и се втренчи в стената. Мислите му се щураха известно време, но постепенно се окопити и позна стаята. Беше спал непробудно. После се сети за револвера. Без да е натискал спусък на оръжие, Ерки знаеше, че е нужна доста сила. Тръгна из стаята с револвера в ръка, мина през кухнята и влезе във всекидневната. Морган спеше. Къдравата му коса беше мокра, а по челото му блестяха капки пот. Изглежда наистина получаваше натравяне. Ерки изобщо не се притесни от този факт, просто го установи. Не чувстваше вина. Нямаше как да избегне момента, когато се хвърли върху Морган и заби зъбите си в носа му. Изобщо не го беше молил да го вземе със себе си. В деня на обира Ерки просто тръгна към центъра, защото миналата нощ беше сънувал ужасен кошмар и той го бе разтърсил до дън душа. Първо се помъчи да избяга от него. Когато се почувства по-спокоен, спа доста продължително в една празна плевня с чувал под главата. Събуди се, почеса се по лицето и врата и тръгна към центъра. Изпитваше потребност да се увери, че светът съществува, да види хората и автомобилите по улиците. Стана му много горещо и реши да влезе в банката, защото там изглеждаше сенчесто, а и имаше кът за сядане. Нямаше друга причина да се озове там.