Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Нали много обичаш уиски „Famous Grouse“. Попитах на бара. Имат и от него.

— По-добре се съсредоточи върху скока си. Нещата, изглежда, не стоят, както си мислехме. Някой е искал да открадне пари. Ако Томи Райн е потънал вдън земя, за това сигурно си има причина. Възможно е да се появи и съучастник.

— Да, но щяха да нападнат Халдис през нощта, не рано сутринта. А и щяха да пристигнат с кола, за да офейкат възможно най-бързо.

Скаре се изправи и сложи ръка върху дръжката на вратата.

— Не забравяй да си заредиш хладилника с бира. Това е най-доброто лекарство срещу махмурлук.

Сейер не чу, когато тя почука. И на вратата внезапно се появи Сара с плик в ръка. „Явно се е прибрала при Герхард и се е преоблякла“ — предположи Сейер.

Тя направи няколко крачки и спря до бюрото му.

Той се мъчеше да прикрие изненадата си и връхлетелите го чувства.

Сара Стрюел го погледна. Старши инспекторът й се видя по-различен, като спипан на местопрестъплението. Очевидно се мъчеше да се окопити и да си възвърне усещането за контрол над ситуацията.

— С какво мога да ви бъда полезен? — смотолеви той.

— Все още не знам — усмихна се тя.

Настъпи пълна тишина. Кръговете в очите й затанцуваха. Той се усмихна глуповато и усети как лицето му се вдървява.

— Няма ли да ме попитате защо съм дошла? — попита все така усмихната тя.

С Герхард отивате на почивка в Израел, но ви е изтекъл срокът на международния паспорт, а паспортната служба е на партера, та сте решили с един куршум да убиете два заека.

— Не сте ли любопитен?

Всъщност съм изплашен.

— В момента сте безпомощен като жабата в кабинета ми — усмихна се тя. — Дойдох, защото исках да ви видя отново.

Вече не правя разлика между сън и действителност , помисли си той.

— Много съм жадна — наклони глава тя. — Имате ли нещо за пиене?

Той се изправи като насън и й донесе питие.

Вероятно Герхард я бие и иска да се отърве от тормоза.

— Извинете ме — прошепна тя. — Май ви смутих. Просто ми се струва най-добре да го кажа, както си е.

— Разбира се — кимна сериозно той, сякаш тя се явяваше свидетел на важно събитие и той беше длъжен да изслуша показанията й.

— Някой сигурно би постъпил другояче, но нали сме зрели хора.

— Няма проблем.

Той изпи цялата чаша с минерална вода на един дъх и заби поглед в бюрото, в подложката за писане — в африканския континент, където върлуваха войни. И вътре в него върлуваха силни чувства, усещаше се възпламеним като варел с петрол. Нужна беше само малка искра, за да се разрази в него огнена стихия, например ако меката й тясна ръка, отпусната върху масата на трийсет сантиметра от неговата, го доближи.

— Не ви отправих заплаха за живота ви — нежно се усмихна тя и потупа леко ръката му.

— Заплаха? — смути се той.

— Казах само, че исках да ви видя отново. Нищо повече.

— Признателни сме за всички опити на гражданите да помогнат — изтърси той.

Очевидно тя се бе сетила за нещо важно, а вероятно и решаващо за разрешаването на случая.

— Ще ви помогна малко — погледна го тя изразително. — Отговорете ми само на следния въпрос.

Сейер кимна в знак на готовност и на желание да й сътрудничи и се вкопчи в чашата.

— Радвате ли се да ме видите?

Конрад Сейер, старши инспектор в криминалната полиция с тегло осемдесет и три килограма и ръст сто деветдесет и шест сантиметра, стана от стола. Направо не можеше да повярва. Приближи се до прозореца и погледна надолу към реката и корабчетата.

Защитните ми механизми , помисли си той, се сриват. Душата ми зее отворена. Няма къде да се скрия.

— Не бързам за никъде — тихо сподели тя. — Ще изчакам отговора ви.

Да, и ще сложа началото на нещо, ако й отговоря? Вземи се в ръце, човече. Не те карат да признаеш убийство, а да кажеш „да“.

Сейер се обърна бавно и я погледна в очите.

Дежурната телефонна линия на криминалната полиция прегря от сигнали на очевидци. Бяха забелязали Ерки на четири места, обхващащи голяма площ, която той не би могъл да обходи за толкова кратко време. Млада девойка с детска количка се разминала с него по главен път 285. Запомнила тениската му. Жена на бензиностанция „Шел“ извън Осло твърдеше, че разпознала Ерки като един от клиентите си. Дошъл пеш и си тръгнал пак така. Шофьор на автовлак пък го прекарал през шведската граница. За нещастие до Каник Снелинген достигна само последното сведение. После му го съобщи.

— По радиото току-що казаха, че Ерки пътувал за Швеция на автостоп. Само си представи, Каник! Горкичкият шофьор! Няма представа кого вози!