Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Ерки спря до дивана, където лежеше Морган, и скри оръжието зад гърба си. Представи си как се прицелва и натиска спусъка, а русата глава на зеления диван се пръсва и съдържанието се разхвърчава във всички посоки. И Морган изчезва за секунда като онзи старец до църквата.

Морган се завъртя и простена тихо. Отвори очи.

— Болен си — установи Ерки.

Морган кимна със сериозно изражение. Наистина беше тежко болен. Усещаше как по тялото му се разлива слабост и той започва да потъва. Само да можеше да се остави на нечии грижи, за да се намери човек да поеме отговорността за него.

— Искаш ли нещо? — дружелюбно попита Ерки.

— Куршум в челото — изохка Морган.

Ерки вдигна револвера, наведе се и сложи дулото точно между очите му.

— Шах и мат — усмихна се той. — Кралят е мъртъв.

— Какво гледаш? — попита Скаре.

Извади бележника от джоба си и седна до Сейер.

— Следи от стъпки — промърмори старши инспекторът. — Разгледах ги и ме гложди съмнението, че нещо не е наред.

Плъзна ги по масата към Скаре, който търпеливо реши да сподели откритията си по-късно.

— Кажи ми какво виждаш.

Скаре погледна снимките.

— Седем следи от стъпки, от които три или не, четири, са почти неизползваеми като доказателствен материал. Трите обаче са много ясни с отчетлива шарка на бразди или по-скоро вълни. Много големи обувки, четирийсет и трети номер, нали?

— Продължавай — кимна Сейер.

— Има ли друго интересно?

— Така мисля.

Скаре ги огледа много щателно и накрая отдели снимките на две от следите. Същото направи и Сейер преди малко.

— И двете са от дясна обувка — тихо отбеляза Скаре. — Най-вероятно от гуменка или маратонка.

— Съгласен съм.

— Едната е по-ясна от другата.

— Правилно.

— А едната от вълните тук — той посочи с пръст — е прекъсната. Сигурно нещо се е забило в подметката.

— А на другата следа го няма, нали? — Сейер впи в него настойчивия си поглед.

— Но нали става дума за една и съща обувка? И двете са десни.

— Дали е една и съща?

— Не схващам накъде биеш. Може между браздите да е попаднало камъче — енергично добави Скаре — и да е оставило бяло петно по отпечатъка от стъпката.

— Значи, според теб убиецът е настъпил камъче, което е нарушило покритието на подметката и после се е отлепило от нея? — Сейер не преставаше да го гледа.

— Да, предполагам.

— Из и подметката е дефектна. Освен това едната следа е по-неясна от другата, сякаш подметката е по-износена.

— Какво искаш да кажеш? — колебливо попита Скаре.

— Възможно е да са били двама.

— Двама извършители?

— Да.

— И двамата са носели маратонки с бразди на подметките?

— Повечето млади хора предпочитат такива обувки.

— Значи, едва ли е бил Ерки — заключи Скаре. — Той винаги се движи сам.

— Наближава мига, когато ще скочиш с парашут — злорадо отбеляза Сейер. — Най-добре да го направим от пет хиляди стъпки, та да летиш достатъчно дълго.

Скаре усети как вълна от ужас залива гърдите му. Вдиша допълнително кислород, за да дойде на себе си.

— Най-лошият момент настъпва, когато отворят вратата на самолета — пошегува се Сейер. — Чува се бученето на вятъра и те лъхва леден въздух. Ще се изненадаш колко студено е на такава височина.

— Слушай сега какво открих аз — опита се да го отклони от темата Скаре.

Младият полицай отвори бележника си и посочи. Сейер прочете записките му със смръщени вежди и кимна.

— Намери ли го?

— Според Май Томи е заминал някъде. Не знаел къде. Отидох до къщата, но бащата не си беше у дома. Съседът ме осведоми, че нямало да се прибере през уикенда.

— Тогава ще опитаме пак в неделя вечерта. Сигурно ще открием нещо интересно. Докато не съм забравил: първо си направи застраховка. Ще ти дам номера на компанията.

— Не само че синът е заминал, ами и бащата. И това ако не е странно съвпадение!

— Сигурно има вила извън града. Разполагаш ли с ветронепропусклив екип за ски? Не е нужно да си купуваш нов за парашутизъм само за един скок. Ботушите обаче са много важни. Купи си и бинт за стягане като допълнителна предпазна мярка.

Сейер се облегна на стола и се усмихна предразполагащо.

— А знаеш ли, че в кръчмата, където ще те водя, предлагат петдесет вида бира? — отмъстително попита Скаре. — Държат отворено до два през нощта. Ако започнем към осем, ще успеем да се натряскаме доста добре. Ще запазя маса близо до тоалетната.

— Ударната сила на вятъра е толкова голяма, че отвориш ли си устата, докато падаш, няма да успееш да я затвориш. С така зейнала уста ще заприличаш на морски дявол.