Ю Несбё - Среднощно слънце

— Какво каза, шибаняко?

Усетих как завърта ножа.

— Брат ти е спал с майка ти — изфъфлих. — Затова си толкова тъп и грозен.

Той издърпа ножа със замах.

Знаех какво ме чака. Знаех, че всичко приключва тук. Обективно погледнато, сам си бях виновен. Направо си го изпросих. Мъж, наследствено обременен с избухлив нрав, просто нямаше друг избор, освен да ми пререже гърлото.

Тогава защо го направих? Защо го предизвиках? Нямам представа, мама му стара. И понятие си нямам как съм го изчислил, какво съм прибавял и изваждал, та накрая да получа положително число. Навярно през замаяния ми от недоспиване и изпържен от слънце и алкохол ум са прехвръкнали някакви бегли сметки. За предумишлено убийство се лежи дълго — голямо положително събираемо. За толкова време Леа ще може да избяга надалече стига да се сети да вземе скритите от мен пари. Още едно положително число, което увеличаваше сбора — тогава Кнют Хагурояма щеше да е достатъчно голям да защитава и двама им. От този положителен сбор трябваше да извадя моя живот, който, с оглед на вероятната продължителност и качество, не представляваше особено голям по стойност умалител. Да, дори аз успях да пресметна тази математическа задача.

Затворих очи. Усещах как топлата кръв, шуртяща по бузата ми, се стича под тениската ми.

Чаках.

Не се случваше нищо.

— Знаеш, че ще го направя — обади се глас.

Хватката около главата ми се разхлаби.

Отстъпих две крачки назад. Отворих очи.

Уве беше пуснал ножа и вдигнал ръце над главата си. Пред него стоеше Леа, насочила към челото му моя пистолет.

— Изчезвайте — нареди тя.

Адамовата ябълка на Уве подскочи.

— Леа…

— Веднага!

Той се наведе да вземе ножа.

— Остави го! — просъска тя.

Той вдигна длани към нея и заотстъпва в мрака с празни ръце. Докато тримата мъже се оттегляха между дърветата, се чуваха ядни ругатни, бълбукане от бутилки и шумолене на клони.

— Заповядай. — Леа ми подаде пистолета. — Намерих го на пейката.

— Сигурно се е изхлузил от джоба ми — пъхнах го под колана на панталона си.

Преглътнах кръвта, събрала се в устата ми заради разпорената буза. Усещах как пулсът ми бие лудешки в слепоочията и установих, че с едното си ухо не чувам почти нищо.

— Видях, че извади пистолета, преди да станеш, Юлф. — Леа присви око. Явно семейна черта. — Бузата ти трябва да се зашие. Ела, имам игла и конец в колата.

Не си спомням много от пътуването ни обратно. Всъщност, спомням си как се спуснахме към река Алта. Слязохме от колата и седнахме на брега. Тя проми раните ми, а аз слушах как шуми реката и гледах сипеите, сякаш наръсени с пудра захар. Издигаха се към стръмни, светли скали от двете страни. Спомням си какво си мислех тогава: през тези няколко дни и нощи в Косюн бях видял повече небе отколкото през целия си живот. Леа внимателно опипа носа ми и установи, че не е счупен. После започна да шие бузата ми. Баеше нещо на саамски и тананикаше йойк за по-бързо зарастване. Йойк и шумяща река. Помня, че ми се гадеше, но тя отпъждаше комарите и ми приглаждаше косата — отначало за да не полепва по раната, после просто ме галеше. Попитах я защо държи игла, конец и обезболяващи в колата — често ли се случва семейството й да претърпява злополуки, когато е на път?

— На път — не. Но виж, вкъщи… Там редовно вилнееше ураган.

— Какъв ураган?

— Наричаше се Хюго. Влетяваше насмукан с алкохол и помиташе всичко по пътя си. И ни оставаше само да избягаме от къщи, а после да закърпим щетите.

— И си шиела себе си?

— И Кнют.

— Хюго и на него ли посягаше?

— Откъде мислиш, че са белезите по челото му?

— И си го зашила ти? В тази кола?

— Стана миналото лято. Хюго се прибра пиян и пак подхвана дежурния рефрен. Гледала съм го обвинително. Нямало да ме докосне онази вечер, ако съм се била отнесла с уважение към него, вместо да се надувам. Все пак съм била обикновено момиче, а той — потомък на Елиасен, при това тъкмо се бил прибирал от морето с богат улов. Мълчах, но той се ядоса още повече и замаяна да ме удари. Научила съм се да се отбранявам, но точно в онзи момент Кнют се намеси. Хвърли се между нас и закрещя на баща си да ме остави на мира. Хюго грабна бутилката и го цапардоса с нея по челото. Кнют се строполи на пода. Занесох го на ръце в колата. Прибрахме се и Хюго се успокои. Кнют изкара цяла седмица на легло. Повръщаше и му се виеше свят. От Алта дойде лекар да го прегледа. На доктора и на другите Хюго разправяше, че Кнют паднал по стълбите. А аз… аз си мълчах. Малкия утешавах, че повече няма да се случи.