Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Шийла го гледаше като зашеметена. Промълви:

— Вие ли сте?

— Да, аз самият — отговори Карл.

Тази вечер Карл фон Дайним изглеждаше малко променен. Шийла го гледаше смутена. Гъста руменина обля бузите й.

Тя произнесе малко задъхано:

— Знаех, че ще ви оправдаят, но мислех, че ще ви държат в лагер за интернирани.

Карл поклати глава.

— Няма никаква причина да ме интернират. И продължи:

— Трябва да ми простите, Шийла, че ви заблуждавах. Знаете ли, аз съвсем не съм Карл фон Дайним. Приех това име по лични причини.

Той погледна въпросително Тапънс.

— Продължавайте — подкани го тя. — Разкажете й.

— Карл фон Дайним беше мой приятел. Запознах се с него в Англия преди няколко години. Подновихме връзката си в Германия малко преди войната. Тогава изпълнявах там специална задача за нашата страна.

— В разузнаването ли служехте? — попита Шийла.

— Да. Когато бях в Германия, започнаха да се случват странни неща. Веднъж-дваж едва се спасих. Плановете ми бяха известни там, където не трябваше да ги знаят. Усетих, че има нещо нередно и че „гнилотата“, ще си послужа с техния израз, бе проникнала дори в службата, за която работех. Някои от колегите ми ме бяха предали. Между Карл и мен съществуваше известна външна прилика (баба ми беше немкиня), затова подхождах за работа в Германия. Карл не беше нацист. Интересуваше се само от работата си — работа, с която и самият аз се занимавах: химически изследвания. Малко преди да избухне войната той реши да избяга в Англия. Братята му бяха пратени в концентрационни лагери. Смяташе, че ще срещне големи трудности при бягството си, но като по чудо всички тези трудности бяха отстранени. Когато ми спомена за това, малко се усъмних. Защо властите улесняваха изселването на фон Дайним от Германия, когато братята му и други негови близки бяха в концентрационни лагери, а самият той се намираше под подозрение заради антинацистките си убеждения? Изглежда, искаха да бъде в Англия по някаква причина. А моето положение ставаше все по-опасно. С Карл живеехме в една и съща къща и един ден за голямо мое огорчение го намерих мъртъв в леглото му. Той бе изпаднал в депресия и сложил край на живота си, оставяйки писмо, което прочетох и прибрах.

Тогава реших да направя смяна. Исках да се измъкна от Германия и да разбера защо са насърчавали Карл да стори същото. Облякох трупа му в моите дрехи и го сложих на леглото си. Лицето му беше обезобразено от изстрела в главата. Знаех, че хазяйката ми е полусляпа.

С документите на Карл фон Дайним се прехвърлих в Англия и отидох на препоръчания, му адрес. Адресът беше „Сан Суси“.

Докато бях там, играех ролята на Карл фон Дайним, без нито за минута да отслабя вниманието си. Установих, че е уредено настаняването ми на работа в тамошните химически заводи. Отначало помислих, че така нацистите искат да ме принудят да работя за тях. По-късно разбрах, че ролята, отреждана на клетия ми приятел, е била съвсем друга: да бъде изкупителна жертва.

Когато ме арестуваха по фалшиви улики, не казах нищо. Исках да забавя колкото може повече разкриването на истинската ми самоличност. Исках да видя какво ще стане.

Едва преди няколко дни един от нашите хора ме разпозна и истината излезе наяве. Шийла рече укорително:

— Трябваше да ми кажете.

— Ако така съм ви огорчил, извинявам се — отвърна той кротко.

Очите му бяха впити в нейните. Тя го гледаше гневно и надменно, но изведнъж гневът й се стопи.

— Сигурно не сте могли да постъпите другояче — каза тя.

— Мила…

Изведнъж той се овладя.

— Елате да танцуваме.

Двамата се отдалечиха заедно. Тапънс въздъхна.

— Какво има? — попита Томи.

— Дано Шийла да продължава да го обича сега, когато не е вече германски изгнаник, срещу когото са настървени всички.

— Изглежда, че наистина го обича.

— Да, но ирландците са страшно опаки хора. А Шийла е бунтарка по рождение.

— А защо Карл претърси стаята ти? Това ужасно ни подведе.

Томи се засмя.

— Вероятно, защото е мислел, че у мисис Бленкънсоп има нещо фалшиво. Всъщност, докато ние сме подозирали него, той е подозирал нас.

— Хей, вие двамата — подвикна Дерик Бирсфърд, когато минаваше с дамата си край масата на своите родители, — защо не дойдете да танцувате?

Той им се усмихна насърчително.

— Бог да ги благослови, толкова са внимателни към нас — каза Тапънс.

След малко близнаците Дерик и Дебъра — той с дамата си, тя с кавалера си — се върнаха и седнаха при старите.