Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Жалка глупачка! Не разбирате ли, че с този отговор вие се осъждате безвъзвратно? Сега е свършено с вас — с вас и драгоценния ви съпруг.

Той извика високо:

— Ана!

В стаята влезе жената, която бе пуснала Тапънс. Хейдок пъхна пистолета си в ръката й.

— Не я изпускай от очи. Стреляй, ако стане нужда. И изхвръкна от стаята.

Тапънс гледаше умолително Ана, която стоеше пред нея с безстрастно лице.

— Наистина ли ще ме застреляте? — попита Тапънс.

Ана отговори спокойно:

— Излишно е да се опитвате да ме надхитрите. През миналата война убиха сина ми, Ото. Тогава аз бях на тридесет и осем години. Сега съм на шейсет и две, но не съм забравила.

Тапънс гледаше широкото, безстрастно лице. То й напомняше за полякинята, Ванда Полонска. Същата ужасяваща свирепост и решителност. Майчинство… неумолимо! Сигурно същото чувство изпитваха и много спокойни на вид жени из цяла Англия. Не може да се спори с „женска“ — с майка, лишена от рожбата си.

Някъде дълбоко в душата на Тапънс нещо се пробуди, някакъв натрапчив спомен, нещо, което знаеше още отначало, но не бе успяло досега да изплува ясно в съзнанието й. Соломон! Тук имаше нещо свързано със Соломон…

Вратата се отвори. В стаята влезе отново капитан Хейдок.

Побеснял от яд, той изрева:

— Къде е? Къде сте я скрили?

Тапънс го гледаше смаяна. Не можеше да разбере смисъла на думите му.

Тя не бе взела нищо и не бе скрила нищо. Хейдок се обърна към Ана:

— Излез.

Жената му върна пистолета и напусна бързо стаята. Хейдок се тръшна на едно кресло и явно полагаше големи усилия да се овладее.

— Трябва да разберете, че не можете да се измъкнете така — заговори той. — Вие сте в ръцете ми! А аз имам средства да накарам хората да говорят, неприятни средства. Накрая ще се принудите да ми кажете истината. И тъй, какво направихте с нея?

Тапънс бързо схвана, че поне тук имаше възможност да се пазари. Само че трябваше да разбере какво според Хейдок задържа у себе си.

Тя запита предпазливо:

— Отде знаете, че е у мен?

— От това, което казахте, глупачка такава! Тя не е у вас. Знаем, понеже сте се преоблекли изцяло.

— Ами ако съм я пратила по пощата на някого? — подхвърли Тапънс.

— Не говорете глупости. Всичко, което сте пратили по пощата от вчера насам, е проверено. Не сте я пратили. Не, само едно нещо бихте могли да направите. Скрили сте я в „Сан Суси“, преди да излезете тази сутрин. Давам ви само три минути да ми кажете къде е това скривалище.

Той сложи часовника си на масата.

— Три минути, мисис Томас Бирсфърд.

Часовникът на камината тиктакаше.

Тапънс седеше скована, с непроницаемо, безстрастно лице.

То не издаваше с нищо мислите, които бушуваха в главата й.

Под блясъка на някаква замайваща светлина тя видя всичко — виждаше цялата работа с ослепителна яснота и най-после разбираше кой е центърът и двигателят на цялата организация.

Стресна я гласът на Хейдок:

— Още десет секунди!

Тя го гледаше като насън, виждаше как ръката с пистолета се вдига, чуваше го да брои:

— Едно, две, три, четири, пет…

Бе стигнал до осем, когато екна гърмеж и той се строполи ничком на креслото си с изражение на смайване върху широкото си червендалесто лице. Толкова бе погълнат в наблюдаване на жертвата си, че не бе усетил как вратата зад гърба му се открехна бавно.

За миг Тапънс скочи на крака. Промъкна се между униформените полицаи в антрето и сграбчи една облечена в туид ръка.

— Мистър Грант!

— Да, да, мила моя, всичко е наред. Вие бяхте чудесна!

Тапънс не обръщаше внимание на тези уверения.

— Бързо! Няма време за губене. Имате ли тук кола?

— Да. — Той я гледаше учудено.

— Бърза ли е? Трябва да отидем в „Сан Суси“ веднага. Трябва да бъдем там, преди да успеят да се обадят по телефона тук и да разберат, че никой не отговаря.

След две минути бяха вече в колата, която се запровира през уличките на Ледърбароу. Когато излязоха в открито поле, стрелката на скоростомера отскочи.

Мистър Грант не задаваше въпроси. Седеше си спокойно, докато Тапънс следеше с трепет скоростта. Шофьорът, получил съответните нареждания, караше с максимална скорост, каквато можеше да развие колата.

Тапънс проговори само веднъж:

— Как е Томи?

— Жив и здрав. Освободихме го преди половин час.

Тя кимна.

Най-после наближиха Лийхемптън. Профучаха през града и залъкатушиха нагоре по хълма.

Тапънс скочи от автомобила и се втурна с мистър Грант по автомобилната алея. Както винаги вратата на вестибюла беше отворена. Никой не се виждаше. Тапънс затича пъргаво по стълбата.