Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Кучетата налучкаха безпогрешно следата — каза мистър Грант. — Уловиха я на гарата в Яроу, а после — по дирята, оставена от гумата, която сте ритнали. Тя ни доведе до горичката, след това — до каменния кръст, а накрая — до мястото, където сте прекосили дюните. Врагът, който тръгнал след вас, не е подозирал, че можем лесно да ви проследим.

— Все пак — забеляза Албърт — доста се уплаших, като разбрах, че сте в оная къща, а не знаех какво става. Вмъкнахме се през един заден прозорец и сгащихме чужденката, когато слизаше по стълбата. Точно навреме пристигнахме.

— Уверена бях, че ще дойдете — заяви Тапънс. — Затова се стараех да протакам колкото мога повече. Тъкмо си давах вид, че ще му разкажа всичко, и забелязах, че вратата се отваря. Но най-интересното е, че изведнъж всичко ми стана ясно и разбрах колко глупава съм била.

— Как се сети? — попита Томи.

— Гъске, гъске миличка — издекламира Тапънс бързо. — Когато казах тия думи на капитан Хейдок, той пребледня като смъртник. И не защото бяха глупави и обидни, а защото имаха някакъв смисъл за него и аз веднага разбрах това. И после изражението на оная жена — Ана, ми напомни за изражението на полякинята, а след това, естествено, се сетих за Соломон и всичко ми стана ясно.

Томи въздъхна нетърпеливо.

— Тапънс, ако продължаваш да повтаряш това, лично ще те застрелям. Какво ти е станало ясно? И защо намесваш Соломон в тая работа, дявол да го вземе?

— Спомняш ли си за двете жени, които дошли при Соломон с някакво дете и всяка от тях заявявала, че то е нейно, ала Соломон рекъл: „Добре, тогава разсечете го на две.“ И лъжливата майка казала: „Съгласна съм“. Ала истинската майка извикала: „Не, дайте го на другата“. Разбираш ли, не можела да оставят да убият детето й. Е, оная вечер, когато мисис Спрот застреля другата жена, всички казахте какво чудо било това и колко лесно можела да застреля детето. Разбира се, още тогава трябваше да прозрем истината! Ако детето беше нейно, тя нямаше за нищо на света да го излага на риск с този изстрел. Следователно Бети не беше нейно дете. И затова трябваше непременно да застреля другата жена.

— Защо?

— Защото, не ще и дума, другата жена е била истинската майка на детето. — Гласът на Тапънс трепереше леко.

— Горката… горката преследвана нещастница. Дошла в Англия като бежанка без никакви средства и на драго сърце се съгласила мисис Спрот да осинови детето й.

— Но защо мисис Спрот е искала да осинови детето?

— За камуфлаж! Хитър психологически камуфлаж. Човек не може да си представи, че една шпионка ще замеси детето си в своята дейност. Главно по тази причина нито за миг не се усъмних в мисис Спрот. Просто заради детето. Но истинската майка на Бети страшно копнеела за рожбата си, узнала адреса на мисис Спрот и дошла тук. Въртяла се наоколо и чакала сгоден случай. Най-после успяла и избягала с детето.

Мисис Спрот, разбира се, изпаднала в паника. В никой случай не искала да се намесва полицията. Затова е написала онова писмо и се е престорила, че го е намерила в спалнята си, а после повика капитан Хейдок на помощ. След това, когато настигнахме нещастницата, за да не рискува, я застреля… Преструваше се, че не знае да си служи с огнестрелно оръжие, а всъщност умее да стреля отлично! Да, уби оная нещастница и затова сега не я жаля. Тя е лоша до мозъка на костите.

Тапънс помълча, после продължи:

— Имаше и нещо друго, което трябваше да ме подсети: приликата между Ванда Полонска и Бети. През цялото време жената ми напомняше именно за Бети. И после, глупавата игра на детето с връзките на обувките ми. По-вероятно беше да е видяла това от мнимата си майка, отколкото от Карл фон Дайним! Ала щом мисис Спрот забелязала какво прави детето; нагласила в стаята на Карл такива улики, които непременно да намерим и като капак на всичко натопила връзка за обувки в симпатично мастило.

— Радвам се, че Карл не е замесен — каза Томи. — Той ми беше симпатичен.

— Нали не е пострадал? — попита Тапънс загрижено, озадачена от употребеното минало време.

Мистър Грант поклати плава.

— Нищо му няма — отговори той. — Впрочем тук имам една малка изненада за вас.

— Много се радвам за Шийла! — възкликна Тапънс със светнало лице. — Не ще и дума, много идиотски постъпихме като се усъмнихме в мисис Переня.

— Тя е замесена донякъде в дейността на Ирландската републиканска армия, но в нищо друго не можем да я упрекнем — заяви мистър Грант.

— Аз подозирах малко мисис О’Рърк и понякога и семейство Кейли…