Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Тичешком само надзърна в стаята си и забеляза безредието: отворените чекмеджета, разхвърляното легло. Кимна, продължи по коридора и влезе в стаята, заемана от мистър и мисис Кейли.

Стаята беше пуста. Тя имаше спокоен вид и миришеше леко на лекарства.

Тапънс притича до леглото и дръпна завивките.

Те паднаха на земята. Тапънс пъхна ръка под дюшека. Обърна се тържествуващо към мистър Грант с оръфана детска картинна книжка в ръка.

— Ето я. Всичко е тук!

— Но, дявол да го вземе…

Обърнаха се. На прага стоеше мисис Спрот и ги гледаше втренчено.

— А сега — произнесе Тапънс, — позволете ми да ви представя М! Да. Мисис Спрот! Трябваше отдавна да се сетя.

Атмосферата се поразведри, когато след малко на вратата застана мисис Кейли.

— О, боже мой! — възкликна мисис Кейли, гледайки с ужас разхвърляното легло на своя съпруг. — Какво ли ще каже мистър Кейли?

— Трябваше да се сетя още отначало — каза Тапънс.

Тя оправяше разклатените си нерви със солидна порция старо бренди и се усмихваше ту на Томи, ту на мистър Грант, ту на Албърт, който седеше пред халба бира, ухилен до уши.

— Разкажи ни всичко, Тапънс — замоли Томи.

— Най-напред ти — възрази Тапънс.

— Нямам кой знае какво за разказване — рече Томи. — Разкрих тайната на радиопредавателя по чиста случайност. Надявах се да измамя Хейдок, но той излезе по-хитър от мен.

Тапънс кимна и вметна:

— Той се обадил веднага по телефона на мисис Спрот. А тя притичала до алеята и те причакала там с чука. Отсъства от масата за бридж не повече от три минути. Аз забелязах, че е малко задъхана, но не се усъмних в нищо.

— След това — продължи Томи — заслугата принадлежи изцяло на Албърт. Той дойде и взе да души наоколо като вярно куче. Аз пък захърках с все сила по морзовата азбука и той разбрал сигнала ми. Отишъл да съобщи на мистър Грант и двамата се върнаха късно през нощта. Пак захърках! Така се разбрахме да не мърдам, докато не пипнат подкреплението, което ще дойде по море.

Мистър Грант допълни разказа:

— Когато Хейдок замина тази сутрин, нашите хора завзеха „Контрабандиста почивка“. А тази вечер сложихме ръка и на лодката.

— А сега, Тапънс — подкани Томи, — да чуем теб.

— Е, най-напред трябва да кажа, че отначало докрай се държах като кръгла глупачка! Подозирах всички тук, само не и мисис Спрот! Вярно, по едно време имах ужасното чувство, че съм застрашена, че съм в опасност — това беше след като подслушвах оня телефонен разговор, в който стана дума за датата четвърти. Тогава там имаше трима души — аз смятах, че опасенията ми се дължат на мисис Переня или на мисис О’Рърк. Оказа се, че греша, че в действителност опасната личност е невзрачната мисис Спрот.

Както знае Томи, продължих да се лутам чак до изчезването му. Тъкмо подготвях с Албърт план за действие и изведнъж, като гръм от ясно небе, се появи Антъни Марсдън. Отначало той ми направи добро впечатление — помислих, че е от ония младежи, които обикновено се влачат подир Деб. Но две неща ме накараха да се замисля. Първо, колкото повече разговарях с него, толкова повече се убеждавах, че не съм го виждала преди и че той никога не е идвал у нас. Второ, макар че изглеждаше напълно осведомен за работата ми в Лийхемптън, той смяташе, че Томи е в Шотландия. Тук имаше нещо съмнително. Ако изобщо знаеше нещо за някого, то трябваше да бъде за Томи, защото аз работех тук повече или по-малко неофициално. Това ми се стори много странно.

Мистър Грант ми беше казал, че хора на „петата колона“ има навсякъде — дори на най-неочаквани места. Тъй че защо някой от тях да не работи в службата на Дебъра? Не бях напълно убедена, но все пак подозирах това и му устроих клопка. Казах му, че двамата с Томи сме си измислили таен начин за поддържане на връзка. Разбира се, такъв начин имаше — пощенска картичка с образа на мечето Бонзо, ала за Антъни съчиних историята с Пени Плейн.

И, както очаквах, той се хвана за нея! Тази сутрин получих писмо, с което той напълно се издаде.

Бяхме се уговорили предварително как да действаме. Аз трябваше просто да се обадя на шивачката си и да отменя пробата. По този начин давах да се разбере, че рибата е клъвнала.

— Точно така — обади се Албърт. — А аз само това чаках. Дойдох с хлебарска кола и разляхме пред вратата цяла локва, която миришеше на анасон.

— И тогава — подзе отново Тапънс — аз излязох и стъпих в разлятото. Разбира се, след това беше лесно за хлебарската кола да ме проследи до гарата и някой от колата да се промъкне зад гърба ми и да чуе, че си вземам билет за Яроу. Трудното щеше да бъде по-късно.