Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Предполагам, че вие сте сестра Елтън.

— Да.

— Тогава влезте в кабинета на доктора.

Жената се дръпна, вратата се затвори зад Тапънс И тя се озова в тесен вестибюл, покрит с линолеум.

Прислужницата я поведе по стълбата и отвори една врата на първия етаж.

— Моля, почакайте. Докторът ще дойде при вас. И излезе, затваряйки вратата подире си. Най-обикновен зъболекарски кабинет с малко стари и износени мебели и принадлежности.

Тапънс погледна зъболекарския стол и се усмихна при мисълта, че този път той не криеше обичайните ужаси. Вярно, че и сега не беше напълно спокойна, както става обикновено, когато се влиза при зъболекар, но по съвсем други причини.

След малко вратата ще се отвори и ще влезе „доктор Биниън“. Кой ли ще бъде тоя доктор Биниън? Непознат? Или някой, когото вече бе виждала? Ако беше човекът, когото очакваше да види…

Вратата се отвори.

Човекът, който влезе, съвсем не се оказа този, когото Тапънс бе очаквала да види! Тя никога не бе предполагала, че ще има работа с него.

Беше капитан Хейдок.

В главата на Тапънс рукна поток от най-невероятни догадки за ролята, която капитан Хейдок бе играл в изчезването на Томи, ала тя ги отхвърли решително. Сега трябваше да запази пълно самообладание.

Ще я познае ли капитанът или няма да я познае? Това беше важен въпрос.

Предварително се бе подготвила да се преструва, че не го познава и да не проявява никакво учудване и сега беше почти сигурна, че не показва неуместни за положението чувства.

Изправи се и застана в почтителна поза, както подобава на обикновена немкиня пред мъж.

— Значи пристигнахте — каза капитанът.

Той говореше на английски и нищо в държането му не бе се изменило.

— Да — отвърна Тапънс и добави, сякаш представяше акредитивните си писма: — Сестра Елтън.

Хейдок се усмихна като на някаква шега.

— Сестра Елтън, а! Чудесно!

Огледа я одобрително и рече учтиво:

— Изглеждате напълно безупречна.

Тапънс наведе глава, но не каза нищо. Предоставяше инициативата на него.

— Предполагам, че знаете каква е задачата ви? — продължи Хейдок. — Седнете, моля.

Тапънс седна покорно.

— Трябва да получа от вас подробни инструкции — отговори тя.

— Много правилно — каза Хейдок. В гласа му звучеше лека насмешка. — Знаете ли деня? — запита той.

— Четвърти!

Хейдок като че се изненада. Дълбоки бръчки набраздиха челото му.

— Значи, това ви е известно? — промърмори той.

Настъпи пауза.

— Ще ми кажете ли, моля, какво трябва да правя? — проговори Тапънс.

— Всяко нещо с времето си, скъпа — отвърна Хейдок.

Той помълча минута и после запита:

— Сигурно сте чували за „Сан Суси“?

— Не — отговори Тапънс.

— Не сте ли чували?

— Не — отсече Тапънс.

„Я да те видя как ще се оправиш сега“ — помисли си тя.

Върху лицето на капитана беше изписана странна усмивка.

— Значи не сте чували за „Сан Суси“? — повтори той. — Това ме учудва много, защото, знаете ли, бях с впечатление, че вие живеете там от един месец.

Настъпи мъртва тишина.

— Какво ще отговорите на това, мисис Бленкънсоп? — произнесе капитанът.

— Не ви разбирам, доктор Биниън. Аз слязох с парашут тази сутрин.

Хейдок пак се усмихна — явно неприятна усмивка.

— Няколко метра платно, напъхано в някой храст, създава чудесна илюзия — каза той. — Аз не съм доктор Биниън, уважаема госпожо. Доктор Биниън е официално моят зъболекар — той има добрината от време на време да ми предоставя кабинета си.

— Така ли? — учуди се Тапънс.

— Така е, мисис Бленкънсоп! Или може би предпочитате да ви наричам с истинското ви име — Бирсфърд?

Отново настъпи мъчителна тишина. Тапънс въздъхна дълбоко. Хейдок поклати глава.

— Както виждате, планът ви пропадна. „Вие влязохте в гостната ми“, казал паякът на мухата.

Нещо изщрака леко и в ръката му блесна синя стомана. Гласът му придоби зловеща нотка:

— Съветвам ви да не шумите и да не се опитвате да вдигате квартала в тревога! Преди да можете да извикате, ще бъдете мъртва. И дори да успеете да нададете писък, никой няма да му обърне внимание. Всеизвестно е, че пациентите на зъболекарите често викат.

Тапънс отвърна спокойно:

— Виждам, че всичко сте обмислили. Но минавало ли ви е през ума, че аз имам приятели, които знаят къде съм?

— Аха! Продължавате да разчитате на синеокия момък, по-право черноокия! Младия Антъни Марсдън. Съжалявам, мисис Бирсфърд, но младият Антъни е един от най-пламенните ни сподвижници в тази страна. Както казах преди малко, няколко метра платно създават чудесен ефект. Вие се хванахте много лесно на хитростта ни с парашута.