Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Не е ли малко спаднала?

— Няма да ходим далеч, госпожо. Тя кимна и се качи.

Тръгнаха не към селото, а по посока на дюните. След като се изкачиха лъкатушно по един хълм, поеха по страничен път, който се спущаше стръмно в дълбок дол. От сянката на малка горичка излезе някакъв силует и се изпречи пред тях.

Колата спря, Тапънс слезе и тръгна към Антъни Марсдън.

— Бирсфърд е добре — каза той бързо. — Вчера го открихме. Затворен е — другите са го хванали и имат основателни причини да го задържат още дванайсет часа. Работата е там, че очакват да пристигне малка лодка на определено място — а ние трябва непременно да я хванем. Затова Бирсфърд се спотайва. Не искаме да издадем играта до последната минута.

Той я погледна неспокойно.

— Разбирате ли?

— О, да! — Тапънс наблюдаваше някаква интересна безредна купчина от платно, полускрита от дърветата.

— Той няма никак да пострада — продължи младежът убедително.

— Не се съмнявам, че Томи няма да пострада — каза Тапънс нетърпеливо. — Не е нужно да ми говорите като на двегодишно дете. И двамата бяхме готови на известни рискове. Какво е онова там?

— Ами… — младият човек се поколеба. — Знаете ли, имам нареждане да ви направя едно предложение. Но… но, откровено казано, това не ми е приятно. Разбирате ли…

Тапънс го измери със студен поглед.

— Защо не ви е приятно?

— Хм… дявол да го вземе… защото сте майка на Дебъра. И си мисля… какво ще каже Дебъра, ако… ако…

— Ако пострадам ли? — попита Тапънс. — Аз на ваше място не бих й говорила за това. Който е казал, че не бива да се дават обяснения, е напълно прав.

И като му се усмихна ласкаво, продължи:

— Милото ми момче, зная точно какво си мислите. Че вие с Дебъра и изобщо младите можете да се излагате на рискове, ала старите трябва да се пазят. Това е голяма глупост, защото ако някой ще бъде ликвидиран, по-добре да е стар, на който вече му е минало времето. Затова престанете да ме смятате за свещен предмет — майка на Дебъра — и ми кажете откровено каква опасна и неприятна работа ми предстои.

— Знаете ли — произнесе младежът с възхищение, — вие сте чудесна, просто чудесна.

— Оставете комплиментите — рече Тапънс. — Аз самата много се възхищавам от себе си, така че няма нужда да ми пеете хвалебствени химни. Та каква точно е работата?

Тони посочи купчината измачкан плат.

Това — каза той — са останки от парашут.

— Аха — промърмори Тапънс и очите й светнаха.

— Беше просто един изолиран парашутист — продължи Марсдън. — За щастие тукашните доброволци за местна отбрана са много будни хора. Забелязали спущането и заловили парашутистката.

— Парашутистката ли?

— Да, парашутистката! Жена, преоблечена като медицинска сестра.

— Жалко, че не е била монахиня — каза Тапънс. — Чувала съм да разправят толкова интересни неща за монахини, които плащат билетите си в автобусите с космати мускулести ръце.

— Само че тя не беше нито монахиня, нито преоблечен мъж, а жена със среден ръст, на средна възраст, с тъмна коса и нежно телосложение.

— Значи — заключи Тапънс — жена, която не се различава много от мен?

— Точно така — потвърди Тони.

— Е, и? — залита Тапънс.

Марсдън произнесе бавно:

— Останалото е ваша работа.

Тапънс каза с усмивка:

— Не ще и дума. Къде трябва да отида и какво да правя?

— Вие сте чудна жена, мисис Бирсфърд. Възхищавам се на смелостта ви.

— Къде трябва да отида и какво да правя? — повтори Тапънс нетърпеливо.

— За жалост указанията са много оскъдни. В джоба на жената имаше листче със следните думи на немски! „Вървете в Ледърбароу, право на изток от каменния кръст. Сент Азалфс Роуд 14. Доктор Биниън.“

Тапънс погледна нагоре. На близкия връх имаше каменен кръст.

— Именно той е — каза Тони. — Разбира се, пътепоказателите са махнати. Но Ледърбароу е голямо селище и като се върви право на изток от кръста, не може да не се попадне на него.

— Колко е дотам?

— Най-малко пет мили. Тапънс направи лека гримаса.

— Здравословна предобедна разходка — забеляза тя. Дано доктор Биниън да ми предложи обяд, когато пристигна там.

— Знаете ли немски, мисис Бирсфърд?

— Колкото да се оправя в хотел. Ще държа твърдо да говоря английски — ще кажа, че такова нареждане имам.

— Много е рисковано — предупреди Марсдън.

— Ни най-малко. Кой би предположил, че е станала размяна на хората? Освен ако всички на километри наоколо не са узнали, че се е спуснала парашутистка.