Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Двамата доброволци от местната отбрана, които съобщиха за това, са задържани в полицията. Иначе ще вземат да се хвалят на приятелите си за своя подвиг!

— Но някой друг може да е видял случилото се или да е чул за него.

Тони се усмихна.

— Уважаема мисис Бирсфърд, не минава ден да не се разправя, че са били забелязани един, двама, трима, четирима, дори сто парашутисти!

— Вярно, така е — съгласи се Тапънс. — Е, водете ме.

— Екипировката е тук. И една полицайка, която е специалистка по гримиране. Елате с мен.

В горичката се гушеше запусната колиба. На вратата й стоеше една будна на вид жена на средна възраст.

Тя огледа Тапънс и кимна одобрително.

Тапънс влезе в колибата, седна на един преобърнат сандък и се предостави на нейните вещи грижи. Накрая гримьорката се отдръпна, кимна одобрително и каза:

— Ето, смятам, че свършихме добра работа. Какво мислите вие, сър?

— Наистина много добра — заяви Тони.

Тапънс протегна ръка и взе огледалото, което другата жена държеше. Огледа внимателно лицето си и не можа да сдържи вика на изненада.

Веждите бяха придобили съвсем друга форма, която променяше напълно изражението й. Малки ивици пластир, скрити под букли, дръпнати върху ушите, опъваха кожата на лицето и променяха очертанията му. С малко восък формата на носа беше изменена така, че придаваше на Тапънс необикновено заострен профил. Изкусно поставен грим бе прибавил няколко години към възрастта й чрез дълбоки бръчки, спускащи се от двете страни на устата. Изобщо цялото лице имаше добродушен, малко глуповат вид.

— Много умело изпипано — заяви Тапънс възхитена и докосна предпазливо носа си.

— Трябва да внимавате — предупреди я другата жена и извади две тънки ивици каучук. — Мислите ли, че ще можете да търпите тези в устата си?

— Ще трябва да ги търпя — отвърна Тапънс унило. Пъхна ги и раздвижи внимателно челюстите си.

— Всъщност не са чак толкова неудобни — призна тя.

Тогава Тони излезе тактично от колибата, Тапънс свали дрехите си и облече униформата на медицинска сестра. Тя й стоеше горе-долу добре, макар че малко й стягаше в раменете. Тъмносинята шапчица постави последния щрих на новата й личност. Обаче отказа да си сложи големите обувки с четвъртити носове.

— Щом ще трябва да вървя пеш пет мили — заяви Тапънс решително, — предпочитам моите обувки.

И двете се съгласиха, че така е по-разумно — особено поради това, че Тапънс носеше груби тъмносини обувки, които подхождаха на униформата.

Тя разгледа с интерес съдържанието на тъмносинята ръчна чанта: пудра, две лири стерлинги и шест пенса в английски пари, носна кърпичка и лична карта на името Фрида Елтън, Манчестър Роуд 4, Шефийлд; нямаше само червило.

Тапънс прибави своята пудра и червилото си и стана, готова за път.

Тони Марсдън извърна глава и каза дрезгаво:

— Чувствам се подлец, че ви оставям да вършите сама тази работа.

— Зная добре как се чувствате.

— Но, нали разбирате, тук се касае за нещо много важно: да узнаем точно къде и как ще започне нападението.

Тапънс го потупа по ръката.

— Не се безпокойте, момчето ми. Ако щете ми вярвайте, но ми е много забавно.

— Вие сте просто чудесна! — повтори Тони Марсдън.

Малко изморена, Тапънс се спря пред „Сент Азалфс Роуд“ 14 и по табелката разбра, че доктор Биниън не е обикновен лекар, а зъболекар.

С крайчеца на окото си забеляза Тони Марсдън. Той седеше на кормилото на елегантна на вид кола пред някаква къща малко по-нататък по улицата.

Бяха сметнали за необходимо Тапънс да стигне пеш до Ледърбароу, точно както гласяха инструкциите, тъй като можеха да я забележат, ако дойдеше с кола.

И наистина два неприятелски самолета прелетяха над дюните и кръжаха на малка височина, преди да се отдалечат. Те сигурно бяха забелязали самотната фигура на медицинската сестра, вървяща през полето.

Тони, придружен от полицайката специалистка, бе подкарал в обратна посока и след като направи голям обход, стигна до Ледърбароу и зае позиция на „Сент Азалфс Роуд“. Всичко беше вече готово.

— Вратите на арената се отварят — промърмори си Тапънс. — Влиза християнка и тръгва към лъвовете. О, боже, кой смее да каже, че животът ми не е интересен!

Тя прекоси пътя и позвъни, мислейки си какви точно може да са чувствата па Дебъра към тоя младеж. Вратата и отвори възстара жена с тъпо селяшко лице — se английско лице.

— Доктор Биниън? — попита Тапънс.

Жената я огледа бавно от главата до петите.